О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
гр. София, 21.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1925/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) – гр. София, представлявано от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М. – чрез юрк. Е. М. – Б., срещу решение № 745 от 28.03.2018 г., постановено по в. т. д. № 4387/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 917 от 15.05.2017 г. по т. д. № 2920/2016 г. на Софийски градски съд, с което е признато за установено на основание чл.65 от Закона за банковата несъстоятелност (З.), че „Черноморие 2011” ООД има вземане към „Корпоративна търговска банка” АД („КТБ” АД) /н./ в размер на 500 000 евро – частично от общо вземане в размер на 2 000 000 евро, по договор за индивидуален срочен депозит от 18.03.2014 г.
В касационната жалба се излагат оплаквания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици – отхвърляне на предявения иск и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационен контрол в изложението се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Черноморие 2011” ООД – [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният при предпоставките на чл.65, ал.1 З. от „Черноморие 2011” ООД против „КТБ” АД /н./ установителен иск, Софийски апелативен съд е приел, че ищецът „Черноморие 2011” ООД е доказал, че има вземане към ответника „КТБ” АД (н.) в размер на 500 000 евро – част от вземане с общ размер 2 000 000 евро, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит от 18.03.2014 г., което не е предявено в срока по чл.63, ал.1 З. и подлежи на установяване по съдебен ред с предявения в срока по чл.65, ал.1 вр. ал.2 З. едногодишен срок.
Съобразявайки разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора, срещу която не са направени оплаквания във въззивната жалба на ответника „КТБ” АД (н.), а именно :
На 18.03.2014 г. е сключен договор за индивидуален срочен депозит за сума в размер на 2 000 000 евро между „Черноморие 2011” ООД и „КТБ” АД. С договор за цесия от 30.10.2014 г. „Черноморие 2011” ООД е прехвърлило вземането си по депозита на „Аврен” АД. Договорът за цесия е съобщен на ответната банка на 04.11.2014 г., след което на 05.11.2014 г. цесионерът „Аврен” АД е отправил до нея изявление за прихващане със свое задължение за връщане на банков кредит в размер на 62 000 000 щ. д. На 04.04.2016 г. „Черноморие 2011” ООД е направило изявление за разваляне на договора за цесия поради неплащане на цената и след изтичане на предоставения 7-дневен срок за доброволно изпълнение, в който цесионерът „Аврен” АД не е платил дължимата цена, договорът за цесия е развален и 15.04.2016 г. банката е уведомена за развалянето. С влязло в сила на 16.12.2016 г. решение по т. д. № 1765/2010 г. на Софийски градски съд е признато за установено, че отправеното от „Аврен” АД до „КТБ” АД възражение за прихващане е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на основание чл.59, ал.5 З.. Искът по чл.65, ал.1 З. е предявен на 20.04.2016 г. – в регламентирания от закона срок, и е основан на последиците от развалянето на договора за цесия.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел от правна страна, че : Сключеният между „Черноморие 2011” ООД и „Аврен” АД договор за цесия с предмет вземането по договора за депозит от 18.03.2014 г. е произвел своето правно действие. Като последица от установената по съдебен ред относителна недействителност на възражението за прихващане, отправено от цесионера „Аврен” АД до „КТБ” АД, възражението за прихващане не е породило целения погасителен ефект и след валидното разваляне на договора за цесия цедираното вземане по депозита е преминало обратно в патримониума на цедента – ищецът „Черноморие 2011” ООД, който се легитимира като негов носител.
Въззивният съд е счел за неоснователни доводите на банката – жалбоподател, че в качеството й на длъжник по договора за депозит не е уведомена надлежно за обратното транслиране на вземането в патримониума на първоначалния кредитор, тъй като развалянето на договора за цесия й е съобщено от него, а не от цесионера „Аврен” АД. С аргумент, че като последица от развалянето на договора за цесия ищецът се явява отново носител на вземането и има качеството „вложител” по смисъла на § 1, т.4 ДР на З., съдът е обосновал извод, че извършеното уведомяване е надлежно.
Като неоснователно е преценено и възражението на жалбоподателя, че доколкото съобщението за развалянето на договора за цесия е получено на 15.04.2016 г., ищецът не може да се легитимира като вложител и кредитор с вземането, което е било предмет на цесия, предвид разпоредбата на чл.4, ал.1 З. (според която масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност). Въззивният съд е изложил съображения, че разпоредбата на чл.4, ал.1 З. е неприложима, тъй като вземането на ищеца срещу „КТБ” АД е съществувало преди датата на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност (22.04.2015 г.) и развалянето на договора за цесия има обратно действие.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани две групи въпроси, определени като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК : І. : „1. Със сключването на договор за цесия и уведомяване на длъжника от страна на цедента прекратява ли се правоотношението между цедента и длъжника; 2. Кое лице следва да уведоми длъжника по цедирано вземане за настъпилото разваляне на договора за цесия – цедентът или цесионерът”. ІІ. „1. С цедиране на вземане по силата на сключен договор за цесия и след уведомяване на длъжника – банка, счита ли се за прекратено правоотношението по договор за влог между цедента и длъжника; 2. След като цесионер се е разпоредил с придобитото чрез цесия вземане чрез изявление за прихващане, може ли впоследствие договорът за цесия да прекратен и вземането да се върне обратно в патримониума на цедента; 3. Подлежи ли на удовлетворяване от масата на несъстоятелност на банка вземане, което към датата на откриване на производството по несъстоятелност не се е намирало в патримониума на претендиращия го кредитор; 4. Подлежи ли на удовлетворяване в производството по банкова несъстоятелност вземане, за чието съществуване банката като длъжник е уведомена след откриване на производството по несъстоятелност и след съставяне на списъка на приетите вземания”.
Допускането на касационно обжалване по първата група въпроси се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдение, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС, І т. о., и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., а по втората група въпроси – на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на първата група въпроси не е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за формиране на решаващата правна воля на въззивния съд по предмета на спора (т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). При произнасянето по основателността на предявения иск въззивният съд не е обсъждал дали със сключването на договор за цесия и уведомяването на длъжника от страна на цедента се прекратява правоотношението между цедента и длъжника. В мотивите към решението съдът е приел, че договорът за цесия е валиден и че последица от сключването му е преминаване на вземането, предмет на договора за срочен депозит, от патримониума на цедента в патримониума на цесионера. Изводът, че договорът за цесия има транслативен ефект спрямо вземането на цедента, е в съответствие с практиката на ВКС в цитираното в изложението решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС, І т. о., поради което за първия въпрос не е доказано и допълнителното изискване за достъп до касационен контрол по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Вторият въпрос е насочен към оспорване на извода на въззивния съд за надлежно извършено уведомяване на банката – длъжник за развалянето на договора за цесия и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е от значение за правилността на обжалваното решение. Правилността на решението (извън хипотезата на очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК) не се преценява в стадия на производството по чл.288 ГПК, от което следва, че дори да е разрешен неправилно от въззивния съд, поставеният въпрос не може да послужи като общо основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване по втория въпрос е и отсъствието на допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Посоченото в изложението решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., не доказва релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие, тъй като не съдържа произнасяне по въпроса дали цедентът или цесионерът следва да уведоми длъжника за развалянето на договора за цесия.
С оглед мотивите към обжалваното решение въпросите от втората група също не могат да се счетат за обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Както бе посочено по-горе, въззивният съд не е формирал изводи дали правоотношението по договора за влог е прекратено със сключването на договора за цесия и съобщаването на цесията на длъжника, което означава, че първият въпрос няма значение за изхода на делото. Останалите три въпроса не кореспондират с изложените от въззивния съд мотиви, че възражението за прихващане не е породило целения погасителен ефект за прехвърленото с договора за цесия вземане (предвид влязлото в сила решение, с което прихващането е признато за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката – длъжник на основание чл.59, ал.5 З.), т. е. че няма разпореждане с вземането от страна на цесионера (въпрос № 2), респ. че вземането по договора за влог е възникнало преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката и с оглед обратното действие на развалянето на договора за цесия следва да се счита, че при откриване на производството по несъстоятелност то се е намирало в патримониума на ищеца – първоначален кредитор (въпроси № 3 и № 4). След като обжалваното решение не съдържа произнасяне по първия от въпросите, а другите три въпроса са несъвместими с решаващите изводи на въззивния съд, не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
За изчерпателност следва да се отбележи, че касационно обжалване по втората група въпроси не би могло да се допусне и поради отсъствие на поддържаната в изложението допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърдението, че по въпросите няма формирана съдебна практика, а „разрешаването им ще има голямо теоретично и практическо значение за изясняване на особеностите на производството по банкова несъстоятелност”, не обосновава извод, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен с т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, уредена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без осъществяване на присъщата за същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, би представлявала основание по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение и подлежи на преценка само в случай, че решението се допусне до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът е квалифицирал обжалваното въззивно решение като „очевидно неправилно” с доводи, които са заявени за пръв път пред касационната инстанция – че въззивният съд не е преценил правилно субективните предели на решението, с което е уважен искът по чл.59, ал.5 З.. Посочените доводи не насочват към очевидна неправилност на въззивното решение, а представляват оплакване по чл.281, т.3 ГПК, чиято основателност може да бъде проверена само по реда на чл.290 ГПК. В рамките на правомощията за селекция на касационните жалби настоящият състав на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно и не счита за необходимо да го допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 4387/2017 г. на Софийски апелативен съд.
С отговора на касационната жалба ответникът по касация е поискал присъждане на разноски, но не е представил доказателства за извършването им. Поради това разноски не следва да се присъждат, въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 745 от 28.03.2018 г., постановено по в. т. д. № 4387/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :