О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
гр. София, 21.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 80 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника „УМБАЛ – Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора, срещу определение № 904 от 14.10.2019г. по ч. гр. дело № 1490/2019г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане от 17.07.2019г. по гр.д. № 6341/2018г. на Районен съд – Стара Загора за връщане на подадената от касатора въззивна жалба срещу постановеното по делото първоинстанционно съдебно решение.
Касаторът излага доводи за неправилност на атакуваното определение поради извършени от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила във връзка с тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК и на термина „канцелария“ като място за връчване на съобщения на юридически лица. Моли то да бъде отменено като неправилно, а делото – върнато за осъществяване на надлежно съобщаване на указанията за отстраняване нередовностите на върната въззивна жалба.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба касаторът посочва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да формулира обуславящ изхода на делото правен въпрос, излагайки единствено доводи за неправилността на обжалвания съдебен акт.
Ответникът по жалбата – „Сатори Груп“ ООД не подава отговор в законоустановения срок.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което тя е допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е констатирал, че с разпореждане на администриращия Районен съд – Стара Загора, последният е дал на „УМБАЛ – Проф. д-р Стоян Киркович“ АД указания за привеждане на подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното съдебно решение в съответствие с изискванията на чл. 261, т. 4 ГПК, които е счел за надлежно връчени на основание чл. 50, ал. 3 ГПК, на 26.06.2019г., при което поради изтичане на дадения срок и неотстранени нередовности на въззивната жалба, е върнал последната. По въпроса относно редовността на връчването на съобщението на юридическото лице е приел, че законовите изисквания на чл. 50, ал. 3 ГПК са спазени, тъй като връчителят е удостоверил с подписа си, че съдебните книжа са получени в деловодството на дружеството от служителя му В. Г.. Въззивният съд е посочил, че използвания от законодателя термин „канцелария“ е идентичен с понятието „деловодство“, поради което връчването не е опорочено. Като допълнителен аргумент е изложил обстоятелството, че всички книжа по делото, включително разпореждането за връщане на подадената въззивна жалба, са връчени на болницата чрез същия служител В. Г. – деловодство, като сроковете за подаване на последвалата частна жалба и за отстраняване на нередовностите й са били спазени. С оглед на това е намерил, че администриращия съд е постановил правилно разпореждане за връщане на подадената от „УМБАЛ – Проф. д-р Стоян Киркович“ АД въззивна жалба, което е потвърдил.
Допускането на касационно обжалване на въззивно определение съгласно чл. 280, ал. 1 вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В изложението към касационната жалба на ответника не са формулирани правни въпроси по смисъла на т. 1 ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на АСГТК на ВКС, а касационната инстанция няма правомощия служебно да извежда правен въпрос от изложените от касатора твърдения и обстоятелства. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос, съставляващ общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на атакуваното въззивно определение до касационен контрол.
За пълнота следва да бъде посочено, че дори да беше осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване, не е налице твърдяното от касатора допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, останало неаргументирано в приложеното изложение. Константната практиката на ВКС по тълкуването на понятието „канцелария“ в хипотезата на чл. 50, ал. 3 ГПК и по въпроса на кои длъжностни лица следва да се връчват съобщенията, приема, че лицата, заемащи длъжност в деловодството на юридическото лице, като осъществяващи административни функции, се явяват част от канцеларията на юридическото лице, като липсва задължение за връчителя да проверява на място верността на посоченото му от получателя качество /определение № 57 от 23.01.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 98/2018 г., II т. о., ТК; определение № 382 от 24.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1529/2017 г. и много други/. Горепосочената безпротиворечива съдебна практика не се нуждае от промяна и осъвременяване, следователно липсва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На основание гореизложеното не следва да бъде допускано касационно обжалване на атакуваното въззивно определение, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 904 от 14.10.2019г. по ч. гр. дело № 1490/2019г. на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: