О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София,22.01.2013 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 629 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
С определение №3002,постановено на 23.10.2012г. по в.ч.гр.д.№2996/2012г. Варненският окръжен съд е потвърдил разпореждане от 20.02.2012г.,постановено по ч.гр.д.№4979/2011г. по описа на Варненския районен съд,ХХ състав,с което е отхвърлено подаденото от О. К. Ц. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжниците Б. Б. Р.,М. С. Р.,Д. С. Р. и Б. С. Р. за солидарно заплащане на сумата 21680лв.
Определението е обжалвано от О. К. Ц. чрез процесуалния й представител адв.Н. Г. с оплаквания,че при постановяването му въззивния съд е допуснал нарушение на разпоредбите на ГПК като не е изпълнил дадените от ВКС в определение №31/10.01.2012г.,постановено по гр.д.№714/2011г. указания,а поемайки защитата на ответника,е обезличил цялата глава ХХХVІІ ГПК,което според жалбоподателката представлява отказ от правосъдие. В допълнителна молба вх.№37960/14.12.2012г. по повод дадени от въззивния съд указания за посочване на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК поддържа,че същите са посочени в частната жалба като се позовава и на нарушение на разпоредбата на чл.297 ГПК.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускането й до разглеждане по същество по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.3 ГПК определенията на въззивните съдилища,с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения,преграждащи по-нататъшното развитие на делото,както и тези,с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие,подлежат на обжалване пред ВКС само когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК,т.е. само когато в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по определен материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,който въпрос жалбоподателят следва изрично да посочи в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК,да обоснове и мотивира наличие на основание за допускане на касационно обжалване,в който смисъл са и дадените в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания.
В случая в подадената от О. К. Ц. частна жалба и в допълнително постъпилата молба се съдържат само оплаквания за неправилност на обжалваното определение,но не е формулиран въпрос, касаещ приложението на определена материалноправна или процесуалноправна норма,по който въззивният съд да се е произнесъл и който въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ,респ. да е бил решаван противоречиво от съдилищата или да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Не са изложени и съображения,въз основа на които този въпрос да може да бъде изведен от настоящия състав съобразно указанията,дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Изложени са само общи съображения за неправилност на обжалваното определение,както и доводи,свързани със задължението на първоинстанционния и въззивния съд да изпълнят дадените от ВКС указания в рамките на същото производство. Дори да се приеме,че според жалбоподателя именно това е основният въпрос,който следва да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване,според настоящия състав не може да се приеме,че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,доколкото изразеното от въззивния съд становище напълно съответства на трайно установената съдебна практика-в обжалваното определение е прието,че дадените от ВКС с определение №31/10.01.2012г. указания е следвало да бъдат съобщени на жалбоподателката и това е било сторено от първоинстанционния съд. Съображенията на въззивния съд за отхвърляне на подаденото от О. К. Ц. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК са свързани с обстоятелството,че така дадените указания не са били точно изпълнени,т.е. констатираните нередовности на заявлението не са били отстранени. Жалбоподателката обаче не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по така изложените от въззивния съд съображения. Посочената от жалбоподателката разпоредба на чл.297 ГПК също не дава основание за допускане на касационно обжалване доколкото позоваването се основава на постановеното от ВКС по ч.гр.д.№714/2011г. определение,което не разрешава по същество материалноправен спор.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №3002,постановено на 23.10.2012г. по ч.гр.д.№2996/2012г. по описа на Варненския окръжен съд,ГО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: