3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41
София, 23,01,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 16 януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 310 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. ч. п. О.-София против решение № 476/1.11.2010 г. по т.д. № 189/2010 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение от 7.12.2009 г. по ф.д. № 426/2997 г. на СГС, с което се отменят, като незаконосъобразни, решенията на О. от 11.06.2007 г. на касатора.
В изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, обуславящи наличие на пълномощия и представителна власт в хипотезата на чл.126,ал.3 ТЗ, както и по процесуалноправни въпроси във вр. с чл.49 и 51 ГПК, които били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Въпросите поставени в изложението: За представителната власт на адвоката до каква степен е от значение факта, че той освен всичко се е заявил сам като такъв и е получил два пъти книжата без да възрази?, Ако данните по делото говорят, че лицето се укрива и осуетява получаване на съобщения, не трябва ли да понесе последствията от посочения от самия него адрес?, При какви обстоятелства може да не се кредитират показанията на свидетел и достатъчен ли е само факта, че се заявяват данни съобщени от друго лице?, не са правни, а въпроси на фактите по делото и доказването им.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
Съгласно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГКТК смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 476/1.11.2010 г. по т.д. № 189/2010 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: