2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
гр. София, 24 януари 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 81 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. С. М. срещу определение № 144/13.07.2018 г., постановено по частно възз. гр. дело № 111/2018 г. на Търговищкия окръжен съд (ТОС). С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу (т.е. – потвърдено е) определение № 617/09.05.2018 г. по гр. дело № 432/2016 г. на Търговищкия районен съд (ТРС), с което е оставена без разглеждане молба на жалбоподателя за допълване по реда на чл. 248 от ГПК – относно разноските – на определение № 160/05.02.2018 г., с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гражданско дело.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението към жалбата от страна на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните процесуалноправни въпроси, уточнени и конкретизирани от настоящия съдебен състав съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: 1) когато съдът се произнася относно допустимостта на процесуално действие на страна, въз основа на служебно събрани от него писмени доказателства, задължен ли е да предостави възможност на страната да вземе становище по тези доказателства; и 2) когато при такова произнасяне съдът прецени, че представеното от страната единствено писмено доказателство не съставлява удостоверителен документ, задължен ли е да ? укаже, че не сочи доказателства за допустимостта на процесуалното си действие. Жалбоподателят поддържа, че тези въпроси са разрешени с обжалваното въззивно определение в противоречие с практиката на ВКС (в тази връзка сочи конкретни съдебни актове); евентуално – че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; поддържа и че касационното обжалване следва да се допусне поради очевидна неправилност на въззивното определение.
Ответникът по частната касационна жалба Кооперация „Надежда-3“ в отговора си излага съображения за неоснователност на жалбата.
Обстоятелствата по делото са следните:
Първоинстанционният съд е приел, че молбата по чл. 248 от ГПК на жалбоподателя е недопустима като просрочена, тъй като е получена в СРС (Софийския районен съд; всъщност тя е получена в Софийския градски съд – също ненадлежен съд по делото, откъдето е била служебно препратена на ТРС) след изтичането на срока по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК, а върху пощенския плик, с който молбата е изпратена, няма дата на пощенско клеймо, като и в съпровождащия пратката документ (товарителница) не са посочени дата на изпращане и на получаване, както и номер на куриер, няма и подпис на получател. С обжалваното въззивно определение е споделен крайният извод на първата инстанция, като окръжният съд е обсъдил и следното: Приел е и че представеният с частната жалба, втори екземпляр от товарителницата не удостоверява спазването на срока по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК, тъй като и този екземпляр не съдържа подпис или друг идентифициращ истинността на товарителницата елемент, чрез който реално да може да се установи, че същата изобщо има белези на удостоверителен документ. При служебно извършена справка в сайта на куриерската фирма, въззивният съд е установил, че няма товарителница с такъв номер, поради което е изискал служебно от куриерската фирма и писмена справка за пощенската пратка. От писмения отговор на куриерската фирма въззивният съд също е установил, че не съществува пратка с номера, посочен в товарителницата, като няма и куриер с номера, посочен в нея. По делото няма данни въззивният съд да е уведомил страните (и конкретно – жалбоподателя) за това служебно събрано писмено доказателство, както и да им е дал възможност да се запознаят и да вземат становище по него.
При тези обстоятелства по делото, настоящият съдебен състав намира, че и двата процесуалноправни въпроса, формулирани от страна на жалбоподателя (уточнени и конкретизирани от съда), са обуславящи правните изводи в обжалваното въззивно определение. Жалбоподателят не сочи относима към въпросите практика на ВКС, като такава не е и служебно известна на настоящия съдебен състав, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК.
По двата процесуалноправни въпроса настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 101 от ГПК, съдът служебно следи за допустимостта и редовността на процесуалните действия на страните, включително дали писмените им изявления (молби, жалби и пр.) са подадени в рамките на съответните преклузивни процесуални срокове. Когато съдът установи и прецени, че заедно със съответното писмено изявление до него (молба, жалба или др.) страната е представила писмени доказателства, но те не удостоверяват допустимостта процесуалното действие (включително дали то е извършено в срок), съдът може както да укаже на страната да представи надлежни писмени доказателства – с препис за връчване на насрещната страна, която да може да вземе становище по тях (чл. 102, ал. 2, т. 3 и чл. 193, ал. 1 от ГПК), така и служебно да събере такива писмени доказателства. В последния случай, по аргумент от разпоредбите на чл. 8, ал. 3 – in fine, чл. 155 – in fine и чл. 193, ал. 1 от ГПК, съдът следва да даде възможност и подходящ срок на страните да се запознаят със служебно събраните от него писмени доказателства, да вземат становище по тях, евентуално – да ги оспорят и да ангажират други доказателства относно допустимостта на съответното процесуално действие (молба, жалба и пр., включително дали тя е подадена в рамките на съответния преклузивен процесуален срок). Едва след събиране (при необходимост – и в открито съдебно заседание) и на тези посочени и от страните, относими и допустими доказателства, по които те също са имали възможност да вземат становище, съдът може да извърши надлежна и законосъобразна преценка относно допустимостта на съответното процесуално действие.
При така възприетото разрешение на поставените процесуалноправни въпроси, следва извод за основателност на частната касационна жалба. Правилно въззивният съд е приел, че и двата представени от жалбоподателя екземпляра на товарителница за пощенска пратка, не са годни да удостоверят датата на приемане на такава пратка – срещу подпис на куриер или на друг служител на куриерската служба, при липса и на пощенско клеймо, респ. – че не удостоверяват, че молбата на жалбоподателя е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК. Правилно също така, въззивният съд е предприел служебно събиране на доказателства в тази насока, като е поискал писмена справка от куриерската служба. Неправилно, обаче – в противоречие с посочените по-горе процесуалноправни норми, въззивният съд е постановил обжалваното въззивно определение въз основа на служебно събраното писмено доказателство, без да даде възможност и подходящ срок на страните да се запознаят и да вземат становище по него, както и – конкретно на жалбоподателя – да оспори служебно изискания писмен отговор на куриерската служба и да ангажира други доказателства в подкрепа на твърденията си, че е изпратил своевременно чрез нея молбата си по чл. 248 от ГПК. Това процесуално нарушение е съществено, тъй като се е стигнало до преграждане развитието на производството по чл. 248 от ГПК за жалбоподателя-молител, въз основа на неизвестно му доказателство, и без той да е имал възможност да го опровергае и да ангажира други доказателства, с които да докаже твърденията си, че молбата му е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК.
По горните съображения, обжалваното въззивно определение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото следва да се върне на въззивния съд, който да даде посочената възможност на страните за становище и ангажиране на доказателства, и едва след това да се произнесе по частната въззивна жалба на жалбоподателя, респ. – относно процесуалната допустимост на молбата му по чл. 248 от ГПК пред първоинстанционния съд.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 144/13.07.2018 г., постановено по частно възз. гр. дело № 111/2018 г. на Търговищкия окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 144/13.07.2018 г., постановено по частно възз. гр. дело № 111/2018 г. на Търговищкия окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Търговищкия окръжен съд за извършване на съдопроизводствени действия по него, съгласно изложеното в мотивите към настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: