5
гр. д. № 4742/2015 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 41
София, 26.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4742/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № V-43 от 08.05.2015 г. по гр. д. № 209/2015 г. Бургаски окръжен съд е потвърдил решение № 2378 от 10.12.2014 г. по гр. д. № 1405/2014 г. на Бургаски районен съд, с което е признато за установено по отношение на Б. И. Б. и З. Д. Б., че С. Б. Б. – С. е собственик на недвижим имот – гараж в партерния етаж на пететажна сграда, построена в [населено място], с админ. адрес к-с Лазур, [улица] в имот УПИ VІІ-605 в кв. 43 по отменен план на [населено място], с площ от 17.44 кв. м, при граници на имота: от изток – проход; от запад – гараж на Б. Б.; от север – двор и от юг – стълбище, който имот по кадастрална карта е заснет с идентификатор 07079.607.446.1.1., като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен като неверен нот. акт № 36 от 01.04.2010 г., т. ІІ, рег. № 2034, по н. д. № 141/2010 г. в частта, в която Б. Б. е признат за собственик на склад с площ от 15 кв. м., прилежащ към самостоятелен обект в сградата – гараж с площ от 22.66 кв. м.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от Б. И. Б. и З. Д. Б. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е направено искане за допускане на касационна проверка по въпросите: 1. може ли помещение, проектирано по инвестиционен проект като склад, да бъде самостоятелен обект на правото на собственост и предмет на прехвърлителни сделки, а не нормативно установена принадлежност към жилище в сградата; 2. може ли в жилищна сграда етажна собственост, складовите помещения да са колкото броя на самостоятелните жилища и да има склад, който да не е принадлежност към жилище в сграда и да е самостоятелен обект на правото на собственост; 3. обстоятелството, че страната, претендираща, че сделката, извършена с нейно участие, е нищожна, поради липса на предмет, тъй като прехвърлената вещ не е самостоятелен обект на правото на собственост, води ли до недобросъвестност и съставлява ли извънсъдебно признание на иска, по предявен следващ иск за собственост и представлява ли предявяването на този иск недобросъвестно упражняване право на иск; 4. Може ли съдът да не възприеме заключение на вещо лице, назначено по делото, само с довод, че е ирелевантно за делото. Твърди се, че последният въпрос е разрешен в противоречие с възприетото в решение от 13.07.2011 г. по гр. д. № 378/2009 г. на ВКС, І г. о., в което е прието, че ако съдът отхвърля допуснато и прието заключение е длъжен да посочи недостатъците му – дали е невярно, неточно, както и да го прецени във връзка с другите доказателства. По първите три въпроса също се поддържа, че са разрешени в противоречие с формирана с решения по чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, с което е обосновава основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество. Направил е искане за присъждане на разноски в настоящото производство.
Върховният касационен съд за да се произнесе взе предвид следното:
За да уважи иска съдът е приел за установено, че ищцата С. Б. – С. се легитимира като собственик на спорния имот на основание дарение, извършено в нейна полза от родителите й Б. Б. и И. Б. през 2006 г. (н. а. № 105, т. VІІ, н. д. № 1184/2006 г.).
Ответниците по иска, сега касатори, са поддържали довод, че складът е част от притежавания от тях гараж, няма самостоятелен характер, поради което договорът за продажбата му в полза на бащата на ищцата е нищожен поради невъзможен предмет.
От фактическа страна е установено, че на 29.06.1995 г. между касаторите и С. Ж. Б., като продавачи и Б. Б., баща на ищцата, действал като купувач, е бил сключен предварителен договор за продажна на апартамент на първия етаж с площ от 95.5 кв. м. и на склад с площ от 15 кв. В изпълнение на уговореното е извършена продажба на обектите по нотариален ред като с договор от 27.07.1995 г., обективиран в нот. акт № 15, т. ХV, н. д. № 5169/1959 г. касаторите са продали на родителите на ищцата гараж в партерния етаж на пететажна сграда в [населено място] к-с Лазур, [улица] с площ от 17.44 кв. м., на който като граница от запад е посочен гаража на Б. Б. с площ от 26.40 кв. м. С приета техническа експертиза е установена идентичността на склада по предварителния договор с гаража по окончателния, като е изяснено, че разликата в площта се дължи на разлика в изчисленията, обусловени от това, че в единия случай площта е определена по вътрешни размери, а в другия е включен размера и на стените. С влязло в сила решение от 17.04.1997 г. по гр. д. № 80/1998 г. на Бургаски окръжен съд е потвърдено решение по гр. д. № 1038/1997 г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен предявен от касаторите срещу праводателя на ищцата иск за разваляне на договора за продажба на двата имота поради неизпълнение, изразяващо се в неплащане на част от уговорената цена. В мотивите на решението е прието, че правото на собственост върху обектите по предварителния договор е прехвърлено по нотариален ред и че не е налице неизпълнение, тъй като правото на вземане за кредитора не е било настъпило поради незавършване на обектите във вида, уговорен в договора.
С приета техническа експертиза е установено, че в одобрения проект за сградата в партерния етаж са проектирани четири гаража и един склад – този предмет на иска. О. по проекта склад е идентичен с продадения на праводателя на ищцата гараж, ползва се за гараж, представлява самостоятелен обект и не е функционално свързан с изпълнените на същия етаж други обекти (гаражи). Съгласно действалите строителни правила и норми гаражите следва да имат площ съобразно размерите на моторното превозно средство.
Въз основа на така установените факти съдът е приел, че ищцата се легитимира като собственик на спорния имот. Доводът за нищожност на договора, от който праводателят й черпи права, е намерен за неоснователен по съображения, че спорният обект е изпълнен като самостоятелен, не е функционално свързан със съседния гараж, поради което представлява годен обект на правото на собственост. За неоснователен е намерен и доводът , че спорния обект е складово помещение към един от апартаментите в сградата, за който не е била проектирана изба. Мазетата са проектирани и изпълнени в сутерена на сградата, а гаражите и склада в партерния етаж. Обстоятелството, че за един от апартаментите не е изпълнено мазе, не обуславя извод, че складът е предвиден като прилежащо помещение към него.
Първият въпрос е разрешен въз основа на установените по делото факти, установяващи, че спорният обект в сградата е проектиран като самостоятелен и е изпълнен като такъв и няма функционално предназначения да обслужва друг обект в сградата. Разрешението му е дадено и в съответствие с действалите строителни правила и норми, към момента на одобряване на архитектурния проект за сградата и построяването й в завършен вид. От нот. акт № 112, т. ХVІІІ по н. д. № 5846/ 94 г., с който касаторът Б. и майка му С. Б. продават част от дворното място на [фирма]
срещу поето от него задължения да построи конкретизираните в договора обекти, които ще бъдат собствени на праводателите, се установява, че във всеки един от апартаментите, които ще придобият е проектирано и складово помещение, наричано или „мокро помещение” или килер, с което е удовлетворено изискването за жилище, установено в чл. 93, ал. 2 и 3 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство ( отм.).
Некоректно касаторът черпи аргументи от Наредба № 7 от 2003 г. за строителни правила и норми, която не е била в сила към момента на построяване на сградата, в която се намира обекта. Въпросът не обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Вторият въпрос не е разрешаван от съда, той не е обусловил решаващите му изводи, поради което не съставлява общо основание за допускане касационна проверка.
Третият въпрос, е за доказателствената стойност на извънсъдебното поведение на страните и е формулиран така – обстоятелството, че ответниците са праводатели по сделка, с която са прехвърлили правото на собственост на гаража, обявяването за нищожна на която искат в настоящото производство поради липса на предмет, представлява ли черпене на права от собствено недобросъвестно поведение. Този въпрос е обсъждан от съда, но не е решаващ за изхода на делото. Възражението за нищожност е разгледано от съда и е мотивирано въз основа на фактите по делото, без да е основано на субективното отношение и поведени на касаторите. Тъй като този въпрос не е обосновал крайния извод на съда, тъй не може да бъде определен като общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
Четвъртият въпрос е от процесуален характер и е поставен за това може ли съдът да игнорирал допълнителното заключение на вещото лице, без да изложи мотиви за това.
С прието допълнително заключение по делото е установено от експерта, че за апартамента от дясно на петия етаж в сградата няма разпределено избено помещение в сутерена на сградата. Касаторката е поддържала, че проектираното и построено като склад помещение на партерния етаж до гаражите е имало предназначение за складово помещение към апартамента на петия етаж. Този довод е игнориран с прилагане на принципа, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. За такова е определено сключването от касаторите на договор за продажба на имот като самостоятелен обект в полза на бащата на ищцата.
В допълнение следва да се съобрази и това, че извънсъдебно признание за валидност на договора за продажба на гаража е и предявяването от касаторите срещу праводателя на ищцата иск по чл. 87, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за разваляне на предварителния договор за покупко-продажба и тези за продажбата на апартамент и гараж поради неизпълнение на договора. Аргумент за това е и изложеното по втория въпрос на касационната жалба.
Съобразно изложеното не се установи да са налице основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторите ще бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация С. Б. – С. направените разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установен с договор за правна помощ от 06.08.2015 г., сключен с адв. Й. К. от АК-Бургас, възлизащи на сумата 1000.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-43 от 08.05.2015 г. по гр. д. № 209/2015 г. Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА Б. И. Б., ЕГН [ЕГН] и З. Д. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 1-2 да заплатят на С. Б. Б. – С., със съдебен адрес [населено място], [улица] чрез адв. К., сумата 1000.00 (хиляда) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: