О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 27.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 11.11.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4998/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№87441/06.07.2015г.,подадена от Д. Т. Т.,чрез пълномощника й адвокат М. И. Й.,против решение №25/21.05.2015г. на Софийски градски съд,,ІІ-д въззивен състав,постановено по в.гр.д.№17173/2014г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение № ІІІ-86-208/22.11.2013г.,постановено по гр.д.№1205/2012г. по описа на Софийски районен съд,86 състав,в частта,в която е отхвърлена като неоснователна претенцията на Д. Т. Т. за присъждане на разноски и се потвърждава горепосоченото решение на Софийски районен съд в останалата му част за отхвърляне на иска,предявен от Д. Т. Т. против С. В. Д.,с правно основание член 29,ал.3 от СК за определяне на по-голям дял от общото придобито по време на брака между страните имущество,като неоснователен.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното решение е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че за да отхвърли предявеният иск за установяване на по-голям принос на имуществото,придобито по време на брака между страните,преди всичко се предполага наличието на съсобственост,каквато в случая не е налице между страните-бивши съпрузи,тъй като видно от доказателствата по делото,както и от твърденията на ищцата Д. Т.,към момента на предявяване на иска тя е едноличен собственик на придобития по време на брака с ответника имот/с оглед сключения договор за покупко-продажба,по силата на който С. Д.- настоящ ответник продава на Д. Т.-настояща ищца ,собствената ? идеална част от процесния апартамент,съгласно нот.акт №79/2011г./.Съдът е посочил,че подадената въззивна жалба е бланкетна и жалбоподателката Т. не е посочила никакви конкретни доводи и оплаквания за неправилност на обжалваното решение,а единствено подробно описание на фактическа обстановка,свързана с твърдения на последната за упражняван върху нея тормоз от ответника и нейното здравословно състояние,поради което е стигнал до извода че не дължи произнасяне служебно по правилността на първоинстанционното решение,като в тази връзка се е позовал на посочената в решението задължителна практика на ВКС.Независимо от това,съдът е отбелязъл,че едва с въззивната жалба се излагат твърдения за унищожаемост на сделката,по силата на която е извършено прехвърлянето на идеалната част от ответника на ищцата на закупения по време на брака имот,поради което не следва да се обсъждат,същото се отнася и до твърдения ,за пръв път изложени с въззивната жалба,че в съпружеската имуществена общност се включват и други имоти,освен процесния апартамент,след като в исковата молба самата ищца Т. изрично е посочила ,че последната се изчерпва само с описания в същата, закупен по време на брака, апартамент.Съдът е приел,че в диспозитива на постановеното от първоинстанционния съд решение,последният се е произнесъл недопустимо с отхвърлителен диспозитив по отношение на претендираните от ищцата разноски по делото,защото това вземане е акцесорно и се присъжда при уважаване на иска,но не и при отхвърляне,както е в настоящия случай,поради което е обезсилил решението в тази му част.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,след дадените от съда указания,касаторът,заявява,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,без обаче да формулира правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение.Напротив,видно от съдържанието на изложението,в същото отново се излагат оплаквания и твърдения от страна на касатора Т. за оказван психологически натиск от страна на ответника, при сключване на сделката след прекратяването на брака между страните,както и такива за настъпило впоследствие влошаване на здравословното й състояние,които са неотносими към заявеното с ищцовата претенция и разрешения правен спор.
Съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е от значение за изхода на конкретното дело и е обусловил правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му по член 284,ал.3,т.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.05.2015. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІІ-д въззивен състав,постановено по в.гр.д.№17173/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: