3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 41
София, 28.01.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като разгледа докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 6861/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 28650/15.10.2014 г. на Е. Е. К. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. М., срещу протоколно определение от 09.10.2014 г. на Пловдивския окръжен съд по в. гр. д. № 1637/2014 г., с което, заради преюдициалност на висящ съдебен спор, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на гр. д. № 8814/2014 г. по описа на Пловдивския районен съд с влязло в сила решение.
Жалбоподателят намира атакуваното определение за неправилно, като развива подробни съображения защо преюдициалност в случая не е налице, и иска отмяна.
В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК писмен отговор е постъпил от един от ответниците по жалбата – В. В. С., който я оспорва по същество. Другият ответник не е изразил становище по нея.
Върховният касационен съд на БР, І-во г. о., в настоящия си състав, като прецени данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация, срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, и се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да спре производството пред себе си, Пловдивският окръжен съд е приел, че с оглед предмета на делото пред него и предмета на гр. д. № 8814/2014 г. на Пловдивския районен съд, както и предвид идентичността на страните по двете дела, е налице преюдициалност, като изходът по по-късно заведеното дело се явява обуславящ изхода на делото, висящо пред него.
Този извод се споделя от настоящия състав на ВКС поради следните съображения:
Производството пред въззивния съд по в. гр. д. № 1637/2014 г. се развива по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК, след като с решение № 127/22.05.2014 г. по гр. д. № 7285/2013 г. състав на ВКС, I-во г. о., е обезсилил решението от 12.07.2013 г. на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1338/2013 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Въззивното дело е висящо по жалба срещу решение № 817/04.03.2013 г. на Пловдивския районен съд по гр. д. № 4614/2012 г., което е образувано по иск на В. К. С. /починал в хода на касационното производство и заместен от наследниците си В. В. С. и Н. А. Ч./ с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследство чрез намаляване на завещателно разпореждане – саморъчно завещание от 22.03.1996 г., направено от съпругата на ищеца в полза на ответника Е. Е. К., и за което в течение на процеса ищецът е въвел твърдение, че е нищожно.
Видно от данните по в. гр. д. № 1637/2014 г., в частност от удостоверение от 02.10.2014 г., издадено от Пловдивския районен съд, пред последния е образувано и висящо гр. д. № 8814/2014 г. по иск с правно основание чл. 42, б. „в” ЗН, предявен от В. В. С. срещу Е. Е. К.. Не е спорно между страните, че това дело има за предмет именно установяване нищожността на саморъчното завещание от 22.03.1996 г.
По-късно заведеното дело пред районния съд е преюдициално спрямо висящото пред окръжния съд, защото предметът му се включва в предмета на по-рано заведеното като преюдициален въпрос, който въззивният съд ще следва да разгледа преди да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение и да реши по същество спора по основателността на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН. В предмета на делото пред окръжния съд въпросът за нищожността на завещателното разпореждане е въведен в първата инстанция чрез възражение, а не чрез инцидентентен установителен иск, поради което по него съдът ще следва да се произнесе само в мотивите си, но не и в диспозитива, както ще следва да стори съдът по иска с правно основание чл. 42, б. „в” ЗН. Налице е и второто условие за спиране при преюдициалност на гражданско дело спрямо друго гражданско дело – идентичност на страните по обусловеното и обуславящото дело.
Доводите на жалбоподателя, че по-късно заведеното дело няма как да повлияе върху правилността на изхода по иска за възстановяване на запазена част от наследството, защото то вече било предрешено, тъй като е доказано, че ищецът не е приел наследството по опис, не може да бъде споделен. Това е така, защото преюдициалността в случая се преценява с оглед връзката между предмета на делата и доколко силата на пресъдено нещо, която ще се формира по обуславящото дело, съгласно чл. 297 ГПК ще следва да бъде зачетена от съда, пред когото обусловеното дело е висящо, без възможност последният да решава този въпрос сам. Висящността на преюдициален граждански спор е въздигната от закона чрез разпоредбата на чл. 297 ГПК в отрицателна процесуална предпоставка с оглед на обществения интерес. Ако пред съда по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН нищожността на завещанието бе въведена с инцидентен установителен иск, то съдът по по-късно заведеното дело на основание чл. 126, ал. 1 ГПК именно с оглед силата на пресъдено нещо, която ще се формира, и задължението за зачитането й, щеше да прекрати делото пред себе си.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 09.10.2014 г. по в. гр. д. № 1637/2014 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: