2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 29.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4901 описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, и ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. И. В., с адрес в [населено място], чрез адв. М. М., назначен за служебен адвокат на жалбоподателя с определение № 3534 от 28 октомври 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3364/2019 г. по описа на апелативния съд в [населено място], против въззивното определение № 2653 от 2 август 2019 г., постановено по същото дело, с което е потвърдено определение № 383 от 9 май 2019 г., постановено по гр.д. № 65/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е оставена без уважение молба на В. за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса в размер на 15 лева по подадена от него частна жалба вх. № 46170/04.04.2019 г. Със същото определение въззивният съд е оставил без разглеждане частна жалба вх. № 72039/03.06.2019 г. на В. в частта ? срещу разпореждане № 391 от 11 април 2019 г., постановено по гр.д. № 65/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се отказва да му се предостави правна помощ поради просрочие на жалбата. Частната касационна жалба съдържа оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение.
Относимите обстоятелства са следните:
Гражданско дело № 65/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място] е образувано по предявен от В. И. В. срещу Софийския градски съд иск за сумата от 200000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно прекратяване на производството по гр.д. № 16175/2012 г. по описа на Софийския градски съд. С разпореждане № 173 от 12 февруари 2019 г. исковата молба е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовности. След като е констатирал, че указанията не са били изпълнени в срок, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото с разпореждане № 261 от 11 март 2019 г., което е било обжалвано от В. с частна жалба вх. № 46170/04.04.2019 г., съдържаща твърдения за липса на средства за ангажиране на адвокат и заплащане на държавни такси, и искане за предоставяне на правна помощ. С разпореждане № 391 от 11 април 2019 г., връчено на страната на 22.04.2019 г., окръжният съд е оставил искането за предоставяне на правна помощ без уважение, като е дал указания на жалбоподателя за представяне на декларации за имуществено състояние във връзка с преценката относно основателността на искането му по чл. 83, ал. 2 ГПК. В изпълнение на тези указания В. е представил декларация за материално и гражданско състояние, според която има сключен граждански брак, получава пенсия в размер на 390 лева и доход от наем в размер на 182 лева месечно, а съпругата му получава пенсия в размер на 316 лева. Заявено е, че за издръжка на семейството получава парична помощ за храна и лекарства от близки в размер на 961 лева. Заявено е, че притежава жилище от 80 кв.м. в [населено място], вила с площ 30 кв. м. в кв. Б., [населено място], 25% от апартамент в[жк], [населено място], и земеделска земя (42 дка). Заявено е заболяване, налагащо периодични разходи от 520 лева, както и заболяване на съпругата му, също налагащо периодични разходи от 540 лева. Въз основа на тези данни, с определение № 383 от 9 май 2019 г. окръжният съд е оставил искането за освобождаване от държавна такса без уважение, приемайки, че имущественото състояние на ищеца му позволява да заплати дължимата държавна от 15 лева по частна жалба вх. № 46170/04.04.2019 г.
Апелативният съд в [населено място] е сезиран с частна жалба вх. № 72039/03.06.2019 г. срещу определение № 383 от 9 май 2019 г., постановено по гр.д. № 65/2019 г. на окръжния съд в [населено място], съдържаща и оплаквания относно неправомерен отказ на съда за предоставяне на правна помощ. След указания на администриращия съд, жалбоподателят е уточнил, че обжалва и разпореждане № 391 от 11 април 2019 г., постановено по гр.д. № 65/2019 г. на окръжния съд в [населено място].
С обжалваното в настоящото производство определение, въззивният съд е приел, че в частта, насочена срещу разпореждане № 391 от 11 април 2019 г., частна жалба вх. № 72039/03.06.2019 г. е процесуално недопустима поради просрочие. В останалата ? част жалбата е приета за неоснователна с мотивите, че от данните по делото не се установява твърдяната от молителя липса на достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, предвид декларираните доходи и недвижимо имущество.
К. съд приема, че касационно обжалване на определение № 2653 от 2 август 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3364/2019 г. по описа на апелативния съд в [населено място], в частта, с която е потвърдено определение № 383 от 9 май 2019 г., постановено по гр.д. № 65/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място], следва да се допусне, доколкото не е съобразена трайно установената практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК. Такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 12 от ТР № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените ? процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение важи до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.
Предвид посоченото в представената по делото декларация за материално и гражданско състояние, неправилен е изводът на въззивния съд, че молителят притежава достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса в размер на 15 лева. Този извод е в противоречие с приетото в цитираното по-горе тълкувателно решение. Въпреки данните за притежавано от В. недвижимо имущество, в случая следва да се отчете също, че той и съпругата му са пенсионери, както и че имат здравословни проблеми, налагащи извършването на разходи за лечение. С оглед изложеното, касационният съд счита, че са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на В. В. от задължение за внасяне на държавна такса в производството.
Производството по жалбата в останалата ? част срещу определението на апелативния съд в частта, с която частна жалба вх. № 72039/03.06.2019 г. на В. срещу разпореждане № 391 от 11 април 2019 г., постановено по гр.д. № 65/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място], е оставена без разглеждане, е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. В тази й част частната касационна жалба е неоснователна, доколкото, видно от данните по делото, едноседмичният срок за обжалване на разпореждането е започнал да тече на 22.04.2019 г., на която дата жалбоподателят е получил препис от акта на съда, и е изтекъл на 30.04.2019 г. – първи присъствен ден след изтичането на срока, предвид обстоятелството, че 29.04.2019 г. е бил официален празник, както правилно е отчел и въззивният съд.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2653 от 2 август 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3364/2019 г. по описа на апелативния съд в [населено място], в частта, с която е потвърдено определение № 383 от 9 май 2019 г., постановено по гр.д. № 65/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
ОТМЕНЯ определение № 2653 от 2 август 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3364/2019 г. по описа на апелативния съд в [населено място], в частта, с която е потвърдено определение № 383 от 9 май 2019 г., постановено по гр.д. № 65/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място], и определение № 383 от 9 май 2019 г., постановено по гр.д. № 65/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
ОСВОБОЖДАВА В. И. В. от задължение за внасяне на държавна такса в размер на 15 лева по подадена от него частна жалба вх. № 46170/04.04.2019 г. срещу разпореждане № 261 от 11 март 2019 г., постановено по гр.д. № 65/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2653 от 2 август 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3364/2019 г., постановено по описа на апелативния съд в [населено място], в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 72039/03.06.2019 г. на В. И. В. срещу разпореждане № 391 от 11 април 2019 г., постановено по гр.д. № 65/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: