7
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41
С.,06.01. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 20 ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4332/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи [населено място] и по касационна жалба на Държавата представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството против въззивно решение № 6203 от 18.09.2012 г. по гр. дело № 3785/2006 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 31.03.2006 г. по гр. дело № 6493/2002 г. на Софийски районен съд, 45 състав, в частта, с която е отхвърлен иска на Министерството на вътрешните работи против М. С. Т., С. А. С. и [фирма] с правно основание чл. 26 ЗЗД за нищожност на сключения между ответниците договор за учредяване право на строеж и в частта, с която на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) е признато за установено по исковете на Министерството на вътрешните работи, че М. С. Т. и С. А. С. не са собственици на УПИ V-6 от кв. 254 по плана на [населено място], м. „Центъра”, графично индивидуализиран по скица на л. 134 от първоинстанционното дело и производството по делото в тази част е прекратено и е оставено в сила решението в частта, с която са отхвърлени исковете на Министерство на вътрешните работи с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 9750 лв. за периода 18.09.2000 -18.02.2002 и по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 160,50 лв. за периода 18.09.2000 до завеждане на исковата молба 18.02.2002 г.
В изложенията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен процесуалноправният въпрос за липсата на правен интерес от предявения отрицателно установителен иск за собственост. Твърди се още, че производството по исковете с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД било прекратено пред първата инстанция и въззивният съд е следвало да провери допустимостта на първоинстанционното решение в тази част. В изложението на държавата се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл неправилно относно субективните предели на силата на присъдено нещо на решението по гр. дело № 8330/2010 г. на Софийски градски съд в отношенията между Министерството на вътрешните работи и ответниците физически лица. Жалбоподателите, чрез представената съдебна практика, обосновават приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Държавата поддържа и т. 3-та с твърдение, че правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците М. С. Т. и С. А. С. чрез пълномощници адвокат Б. и адвокат М. Софийска адвокатска колегия в писмен отговор оспорват наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси, които с обжалваното решение са разрешени в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд, и които не противоречат на представената от жалбоподателите съдебна практика, в която не се дава отговор и разрешение на идентични с поставените по настоящето дело правни въпроси.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е обезсилено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 26 ЗЗД и чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и решението е потвърдено по отхвърлени искове по чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
По процесуалноправния въпрос за силата на присъдено нещо и правния интерес от предявяването на отрицателно установителен иск за собственост.
Прието е с обжалваното решение, че за ищеца не съществува правен интерес от предявяването на отрицателно установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) при положение, че ответниците владеят процесния имот и има предявен осъдителен иск за собственост по чл. 108 ЗС.
С тълкувателно решение № 8 от 31.10.2013 г. по т. д. №8/2012 г. ОСГТК на ВКС по поставения правен въпрос – при какви предпоставки е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е даден отговор, според който правният интерес от отрицателно установителен иск е налице, когато ищецът заявява самостоятелно права върху веща; при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект, както и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Във всички случаи ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес, като установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор и докаже фактите, от които то произтича – обратното би означавало да се защитава право, което изобщо не съществува. Въпросът за евентуалното наличие или липса на самостоятелно право на ищеца има отношение към преценката на съда за правния интерес от иска като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му и не е част от предмета на спора, който по отрицателно установителния иск за собственост е отричаното право на ответника.
С исковата молба и две уточнения направени от ищеца с молби от 01.07.2002 г. и от 22.07.2002 г. е предявен отрицателно установител иск за собственост против ответниците физически лица, за признае за установено, че те не са собственици на УПИ V-6 от кв. 254 по плана на [населено място], м. „Центъра” (бивш двор към [улица]), при твърдения за непозволено завладяване на имота от ответниците; извършване на строителни работи, с което били създадени пречки ищецът да упражнява учреденото му с Р. № 91/19.02.1996 г. право на стопанисване и управление върху незастроената част от двора на имота към [улица]обособена като парцел 6 от кв. 254, състоящ се от 640 кв. м.
С молба от 31.03.2003 г. ищецът е направил искане за изменение в петитума на исковата молба, като наред с предявения отрицателно установител иск е предявен и иск по чл. 108 ЗС за осъждане на ответниците да предадат владението на парцел 6 от кв. 254 по плана на [населено място] (част от двор към [улица]по плана от 1996 г.), допуснато от съда с протоколно определение от 10.05.2004 г.
Министерството на вътрешните работи извежда правния си интерес от предявения срещу ответниците М. С. Т. и С. А. С. отрицателно установителен иск като поддържа, че държавата, в чиито права министерството се суброгира, е собственик на УПИ V-6 от кв. 254 по плана на [населено място], м. „Центъра” на основание правоприемство от Женско дружество „Майка”, от което пред 1952 г. са отнети и отчуждени имоти предоставени даром на дружеството с Царски указ № 15 от 07.02.1935 г., за което е бил съставен Акт за държавна собственост от 21.08.1952 г., между които имоти е й празно място от около 500 кв. м при граници [улица], [улица]и стопанско училище „М. Л.” от две страни.
С влязло в сила решение по гр. дело № 8330/2010 г. на Софийски градски съд по отрицателно установителен иск на М. С. Т. и С. А. С. срещу Държавата, представлявана от Министъра на МРРБ, е признато за установено на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), че Държавата не е собственик на УПИ-6 с площ 632 км. м, находящ се в [населено място] на североизточния ъгъл на [улица]и [улица]от кв. 254 по плана на [населено място], м. „Центъра” при граници: [улица], [улица], УПИ І и УПИ ІІ-1.
С цитираното тълкувателно решение № 8/31.10.2013 г. е прието, че при отрицателно установителните искове за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателно установителен иск за собственост, претендираното от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо го основание, а с оглед на всички възможни негови основания.
С обжалваното решение, съдът е засегнал въпроса за пределите на силата на присъдено нещо при отрицателно установителните искове за собственост. Изложени са съображения, че когато е уважен отрицателно установителен иск за собственост, правото което е било негов предмет се отрича, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни до приключване на устните състезания негови основания. Това произтича от ирелевантността на основанието като индивидуализиращ белег при отрицателно установителните искове, от което следва, че ответникът по уважен отрицателно установителен иск може да предяви нов иск за правото, което е било съдебно отречено, само ако го основе на факт, възникнал след приключване на устните състезания по делото, по което е било постановено влязлото в сила съдебно решение.
Изложените от съда съображения относно силата на присъдено нещо на отрицателно установителния иск не влизат в противоречие с посоченото тълкувателно решение и имат отношение към поставения правен въпрос за допустимостта на иска.
Ищецът извежда правния си интерес от предявения иск с твърдение, че като процесуален субституент на държавата има свое защити право на собственост – процесният имот е държавен от 1952 г., след отнемане имотите на Женско дружество „Майка” и като такъв е бил предоставен на Министерството на вътрешните работи за управление и стопанисване. Това правопораждащо правото му на собственост основание е отречено със сила на присъдено нещо по уважения срещу държавата отрицателен установителен иск на ответниците по настоящето дело – физически лица с решение по гр. дело № 8330/2010 г. на Софийски градски съд. Както бе посочено при отрицателно установителните искове основанието на иска не е индивидуализиращ белег; ищецът отрича изобщо съществуването на спорното право, за което твърди, че то никога не е възниквало. Затова ответникът по иска трябва да изчерпи по заведения процес всички основания, въз основа на които правото е могло да се породи до постановяване на решението, т. е. с решението по уважения срещу държавата отрицателен установителен иск е отречено правото на собственост на държавата, без оглед на конкретно определено правопораждащо го основание, а с оглед на всички възможни до приключване на устните състезания негови основания. В това се изразяват по-широките обективни предели на силата на присъдено нещо при отрицателно установителните искове. Ответникът по уважен отрицателен установителен иск може да предяви нов иск за правото, което е било съдебно отречено, само ако го основе на факт, възникнал след приключване на устните състезания, въз основа на което е било постановено влязлото в сила решение. С предявения иск ищецът (ответник по уважения отрицателен установителен иск) не се позовава на правопораждащо правото му на собственост основание, възникнало след приключване на устните състезания по влязлото в сила решение. Основанието за право на собственост като защитимо право, засегнато от правния спор, от което ищецът по настоящия отрицателен установителен иск извежда правния си интерес от иска е отречено със сила на присъдено нещо с влязлото в сила решение по гр. дело № 8330/2010 г. на Софийски градски съд, поради което иска е процесуално недопустим – т. 1 на ТР № 8/31.10.2013 г. ОСГТК на ВКС. Липсва правен интерес – абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на отрицателно установителния иск.
Поставеният правен въпрос за предпоставките, при които е допустим отрицателно установителен иск с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд установена с посоченото тълкувателно решение, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Приетото с обжалваното решение, че е налице субективен идентитет между страните по уважения срещу Държавата отрицателен установителния иск предявен от М. С. Т. и С. А. С. разгледан по гр. дело № 8330/2010 г. на СГС и настоящият отрицателен установителен иск предявен от Министерството на вътрешните работи срещу М. С. Т. и С. А. С. не влиза в противоречие със съдебната практика, според която правото за оперативно управление е основание за процесуална легитимация на държавните предприятия и учреждения да бранят правото на държавна собственост в качеството им на процесуални субституенти на държавата. Когато със сила на присъдено нещо е установено, че дадена вещ не е държавна собственост, силата на присъдено нещо се разпростира и по отношение на неучаствалите в делото държавни предприятия и учреждения.
По твърденията за недопустимост на първоинстанционното решение по исковете с правно основание чл. 109 ЗД и чл. 59 ЗЗД, за които се твърди, че производството по делото било прекратено.
Няма данни производството по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД да е било прекратено при разглеждане на делото в двете съдебни инстанции.
С определение от 02.07.2004 г. по гр. дело № 6493/2002 г. Софийският районен съд е прекратил производството по иск за обезщетение на вреди от непозволено увреждане за сумата 4514 лв. и за компроментиране фасадата на сградата, наложило възстановяване чрез боядисване на стойност 5486 лв. Този иск е различен от иска по чл. 59 ЗЗД, производството по който е приключило с допустимо решение за неговото отхвърляне.
С обжалваното решение е отхвърлен иска по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да прекратят строителството върху частта от дворното място предоставено за управление на МВР с решение на МС № 91/19.02.1996 г. С протоколно определение от 21.06.2004 г. Софийският районен съд е прекратил производството по иска по чл. 109 ЗС в частта за възстановяване на частта от дворното място в състоянието, което е било преди започване на строителството на офисната сграда, т. е производството по иска по чл. 109 ЗС е било прекратено частично. В останалата му част е постановено допустимо решение за неговото отхвърляне.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позоваването на т. 3-та на чл. 280, ал. 1 ГПК е формално, без да са развити съображения за приложението на посочената хипотеза като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съдът не присъжда съдебни разноски за настоящето производство в тежест на жалбоподателите, поради липса на доказателства такива да са сторени от ответниците по касационните жалби.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6203 от 18.09.2012 г. по гр. дело № 3785/2006 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ