О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 21.10.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осмата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2486 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. И. И. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Н, против въззивното решение № 179 от 9 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 78 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 441 от 20 декември 2007 г., постановено по гр.д. № 530 по описа на районния съд в гр. С. за 2007 г.
Ответниците О. С. и Общинската служба “З” в гр. С., не дават отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението следва да се допусне до касационен контрол, защото с него въззивният съд се е произнесъл по съществен материално правен въпрос – дали частните писмени договори за продажба на имот е следвало да бъдат изготвени в нотариална форма. Касаторът твърди, че разрешаването на този въпрос от въззивния съд е сторено в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и разрешаването му от касационния съд ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от ГПК.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че в подкрепа на твърдението си за собственост върху процесния имот ищецът е представил само частен писмен договор, който не е в нотариална форма, без други писмени доказателства, които да легитимират наследодателя на ищеца като собственик – не са представени данни за деклариране на имота през 1935 г.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 – 3 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане. Повдигнатият съществен материалноправен въпрос е неотносим към конкретния спор между страните. Съществен е онзи въпрос по материалния или процесуалния закон, от който зависи законосъобразното решаване на делото по конкретния спор и по който, ако съдът би постановил обратното, би било постановено различно решение на спора.
Предявеният иск е по реда на чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ. Съобразно правилото на чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ в приложимата му към момента на предявяването на иска редакция, лицата, пропуснали да подадат заявления в определения от закона срок, могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. Законът посочва единствено писмените доказателства като такива, които да могат да бъдат приемани от съда в конкретния правен спор. В подкрепа на твърденията си ищецът е представил договор за продажба на недвижим имот от 1928 г., който по естеството си е частен писмен документ. Липсват други писмени доказателства, които да удостоверяват, че след закупуването на имота от наследодателя на касатора през 1928 г. имотът е продължавал да бъде владян от наследодателя на касатора, като по този начин да може да се съди, че осъществяваната фактическа власт е била с намерение имотът да бъде своен от закупилия имота по частния писмен договор, в резултат на което към датата на колективизирането имотът да е станал негов по давност.
Именно в този смисъл е постановен решаващият извод на въззивния съд. А спор относно смисъла на чл. 219 от отменения Закон за задълженията и договорите от 1892 г., действал към 1928 г., не съществува – договорите за прехвърляне право на собственост или на друго някое вещно право върху недвижими имоти трябва да стават, подъ страх на недействителност, с нотариален акт. Частните писмени договори могат да бъдат ценени от съда само като доказателства, установяващи начало на владение върху имота.
При тези съображения следва да се приеме, че повдигнатият материалноправен въпрос не е съществен за изхода на делото, поради което касационната жалба срещу решението на окръжния съд в гр. С. не следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 – 3 от ГПК.
За пълнота на изложението касационният съд намира, че следва да се отбележи, че противоречивата практика, визирана в чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК има предвид различно разрешаван въпрос от съдилищата по граждански дела. Част от представената и сочената от касатора практика касае решения на съдилищата по дела от административен характер. Решения на съдилищата по дела от друг характер, освен гражданските, не могат да станат основание за допускане до касационна проверка по смисъла са чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 179 от 9 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 78 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: