О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 29.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 13.11.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 621/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. К. М. от гр. Ч. против въззивно решение на Старозагорския окръжен съд № 71 от 17.10.2008 год., по т.д. № 300/2008 год., с което е оставено в сила решение № 22 от 10.04.2008 год., по гр.д. № 244/2007 год. на Чирпанския районен съд и е отхвърлен като неоснователен иска на настоящия касатор срещу Г. М. Г. от гр. С., основан на чл.45 ЗЗД за сумата 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от деня на увреждането- 16.12.2004 год. до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, порок, обоснован с твърдение за разгледан на непредявено основание иск, като алтернативно е въведен и довод за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на материалния закон- чл.45 ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила, поради което и на осн. чл.281,т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле, с твърдението, че даденото от въззивната инстанция разрешение на основния за изхода на спора процесуалноправен въпрос – за правната квалификация на предявения иск и рамките, определящи въведения с исковата молба спорен предмет, въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с трайната практика на ВКС, изразена и в постановените от касационната инстанция актове на нормативно тълкуване- задължителни за съдилищата- ППВС № 1 /85 год. и т.4 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК.
Едновременно с така релевирания въпрос на процесуалното право , касаторът се позовава и на наличие на произнесен от Старозагорския окръжен съд в противоречие с практиката на ВКС по вложения от законодателя смисъл в т.1 на чл.280,ал.1 ГПК – ППВС № 4/ 61 год.; ППВС № 4/68 год.; ППВС № 4/75 год. и ТР на ОСГК № 73/85 год. материалноправен въпрос, специфичен за делото и обусловил неговия краен правен резултат, който макар и неточно формулиран се свежда до правната възможност при наличие на постигнато споразумение в наказателното производство за обезщетяване неимуществените вреди на пострадалия при деликт от застрахователя на гражданската отговорност на деликвента и извършено в съответствие със същото плащане, при настъпил в последствие екцес да бъде отново ангажирана отговорността на прекия причинител на вредата за обезвреда.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Третото лице- помагач в процеса е възразило по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на наведените касационни основания.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.288 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е възприел като основани на закона изводите на Чирпанския районен съд досежно правната квалификация на иска, с който е бил сезиран. Счел, че доколкото въведените с исковата молба факти и обстоятелства и очертан със същите спорен предмет, не сочи на вземане за вреди, настъпили от екцес, то с плащане на сумата 4 800 лв. от застрахователя на деликвента, както това е уредено в споразумителен протокол, подписан от пълномощника на ищцата, причинените и виновно от ответника неимуществени вреди са репарирани и окончателно са уредени породените от непозволеното увреждане облигационни отношения между страните.
Следователно релевираният от касатора въпрос за правната квалификация на предявения иск се явява значим за крайния изход на спор по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл, предвид съдържащото се в обстоятелствената част на исковата молба позоваване на „екцес”.
Дори изложените в тази вр. от ищеца факти да са били неясни и противоречиви, предвид заявения петитум, то в тежест на въззивния съд е било да отстрани евентуално допусната в исковата молба нередовност от ищеца, в съответствие с дадените с ТР на ОСГК № 1/2001 год. разяснения и установил претендираното от последната материално право да посочи точно неговата правна квалификация, каквото служебно задължение му е вменено,
Обстоятелството, че въззивният съд не е процедирал по горепосочения начин, обосновава правен извод, че в случая предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, основна и допълнителна – са налице.
Даденото от Старозагорският окръжен съд разрешение на поставения в изложението на касатора въпрос на процесуалното право е разрешен в противоречие и със задължителната за съдилищата служебно известна на настоящия съдебен състав практика на ВКС- ППВС № 1/85 год.; ППВС № 1/2000 год. и ТР № 75/88 год. на ОСГК на ВС.
Що се касае до поставения от касатора материалноправен въпрос, то доколкото същият е бил неотносим към разгледания от въззивния съд правен спор, не е обусловил и решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт, поради което не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК и въз основа на същия не следва да бъде допуснат искания от касатора касационен контрол
Осъществяваният от ВКС факултативен инстанционен контрол над въззивните съдебни актове, според действащия ГПК/в сила от 01. 03. 2008 год./, е обусловен от наличие на изчерпателно посочени в чл.280, ал.1 ГПК процесуални предпоставки, от категорията на абсолютните, основната от които е разрешен от въззивния съд специфичен за делото материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, който да е значим за крайния изход на спора, какъвто по изложените съображения не е разглежданият случай, в частта му относно релевирания в изложението към касационната жалба въпрос на материалното право.
Водим от горното и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорския окръжен съд № 71 от 17.10.2008 год., по т.д. № 300 / 2008 год., по описа на с.с.
УКАЗВА на касатора Н. К. М. от гр. Ч., че в едноседмичен срок от съобщението до нея следва да внесе по сметка на ВКС сумата 120 лв./ сто и двадесет лева/ държавна такса за касационното производство и в рамките на същия срок да представи по делото препис от платежния документ, удостоверяващ извършеното плащане.
ДА се впише изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на така дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената допълнителна държавна такса делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: