ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№41
София, 20.01. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 15 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3288/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. А. против въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 166 от 15.02.2007 год. по гр. д. № 521/2007 год., с което като е отменил решение № 608 от 03.05.2007 год. по гр. д. № 137/2007 год. на Бургаския районен съд, с което са били уважени исковете на жалбоподателката по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, въззивният съд отхвърлил исковете за отмяна на заповед № Р* от 14.12.2006 год. на директора на РЗОК-Бургас, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, за възстановяване на предишната и длъжност – „старши инспектор финансов контрол на сектора „Стоматологична помощ” към отдел „ПК на ИМСБП” и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останала без работа.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че в противоречие с установената съдебна практика въззивният съд е приел, че при нарушаване на трудовата дисциплина по чл. 187 т. 8 КТ – „злоупотреба с доверието на предприятието” и налагане на дисциплинарно уволнение за такова нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, законът изисква нарушението да е извършено умишлено, а не и по непредпазливост, както и че при определяне формата на вината съдът не е отчел поведението на нарушителя и обективните факти на извършване на нарушението. В този връзка сочи и представя съдебна практика. Изложено е още наличие на несъответствие в преценката на съда за тежестта на твърдяното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, с което е нарушена разпоредбата на чл. 189 КТ. Посочената е съдебна практика. Приложени са съдебни решения. Жалбоподателят се е позовал и на основанието за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280 ГПК с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът Р. з. о. каса гр. Б. в писмен отговор на касационната жалба заема становище за неоснователност на касационната жалба, излагайки съображения по съществото на спора.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като констатира, че решението е въззивно, с което са отхвърлени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, както е че първите два са неоценяеми, а третият е оценям, но обусловен от първите два, намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли исковете на жалбоподателката въззивният съд е приел, че ищцата е извършила тежко дисциплинарно нарушение, тъй като от позицията на заемата длъжност „старши инспектор финансов контрол в сектор „Стоматологична помощ” към отдел „ПК на ИМСБП” е дала разяснения, съвети и информация на трето лице (съпруга на д-р К) за опровергаване на констатации, които в изпълнение на трудовите си задължения е направила лично във финансов протокол № 992/05.12.2006 год. по отношение на д-р К. Съдът е посочил, че да извършиш подобни констатации относно финансови нарушения на дадено лице и след това да го подпомогнеш да опровергае тези констатации е деяние, което показва нелоялно отношение към работодателя и уронва доброто му име. Относно характеристиката на извършеното нарушение „уронване на доброто име на предприятието” (без да е въведен и състава „злоупотреба с доверието”) съдът е приел, се касае до нарушение, при което работодателят се злепоставя пред трети лица, нарушението е формално, не се изисква настъпването на някакъв неблагоприятен резултат и е съставомерно независимо от формата на вината – умисъл или небрежност.
В изложението за допускане на касационно обжалване са поставени, като разрешени в противоречие с установената съдебна практика, въпросите относно формата на вина при констатирано нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя”, както и неправилна преценка на съда между тежестта на извършеното нарушение и определеното дисциплинарно наказание, с което бил нарушен чл. 189 КТ. Разрешаването на тези въпроси е изцяло в зависимост от установените факти по делото, които са различни за всеки отделен случай, затова решаването им се влияе от конкретните доказателства по делото. В този смисъл твърдения, които сочат на неправилност на решението не биха могли да аргументират наличието на основания за допустимост на касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон. Представената съдебна практика от жалбоподателя касае конкретни случаи, които дори и при идентичност на правното основание относно нарушението и наложеното наказание, крайните изводи са повлияни от различните фактически обстоятелства и тяхната конкретна преценка от съда.
Не е налице и разрешен от съда съществен материално правен или процесуално правен въпрос (такива изобщо не са изведени в изложението от жалбоподателя) от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материално правен или процесуално правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
При изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 166 от 15.02.2007 год. постановено по гр. д. № 521/2007 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ