О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 26.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3915 /2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. И. Л. против решение по гр.д. № 494/2007г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 30 от 16.04.2007г., постановено по гр.д. № 4512 /2006г. на Софийски РС и вместо това е отхвърлен искът с правно основание чл. 106, ал.5 от СК, предявен от касатора за промяна на родителските права по отношение на децата М. и В. , родени на 06.06.1999г., и произтичащите от това режим за лични отношения и издръжка против майката М. Н. Г.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че няма промяна в обстоятелствата, при които са предоставени родителските права на майката, че жилищните и финансовите условия при нея не са се влошили, че децата живеят при нея в луксозно жилище и за тях се полагат добри родителски грижи от нея. Същевременно е прието, че ищецът не е доказал, че майката препятства личните отношения на бащата с децата, а те са станали по-редки поради това, че той не се възползва от определения му режим за лични отношения.
В жалбата, касаторът не формулира основният процесуален въпрос, който счита, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Посочва само, че е нарушена трайната съдебна практика, че при промяна на обстоятелствата и доказано неизпълнение от майката на режима на лични отношения с бащата, родителските права е следвало да се отнемат от нея и да се предоставят на него, съгласно чл. 106, ал.5 от СК. Касаторът навежда като основание за допускане до касация и това, че е налице противоречива практика на съдилищата, тъй като РС е уважил предявеният от него иск, а СГС, го е отхвърлил.
Ответницата по касация оспорва допускането до касация на жалбата, тъй като не е посочен съществен материално правен, или процесуален въпрос и не са доказани основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 от ГПК, а доводите за наличие на основанието по т.2 от същия текст са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на пето гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Касаторът не е формулирал основен материално правен, или процесуален въпрос. Изложеното от него, че при промяна на обстоятелствата и доказано неизпълнение от майката на режима на лични отношения с бащата, родителските права е следвало да се отнемат от нея и да се предоставят на него, съгласно чл. 106, ал.5 от СК не е съществен, защото съдът не е приел за доказани тези твърдения на ищеца, въпреки, че е обсъдил всички събрани доказателства. В този смисъл не е налице решение, постановено в противоречие с практиката по чл. 106, т.5 от СК, а недоказаност на предявения иск, т.е. не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Същевременно тази норма се прилага още от приемането на действащия СК, а съдържанието й е аналогично с нормата на чл. 29, ал.2 от отменения СК. Задължителната съдебната практика е изяснила съдържанието й в ПП № 1* което не е изгубило значението си и при действие на СК от 1985г. С това постановление е изяснило, че под „изменение на обстоятелствата“ смисъла на чл. 29, ал. 2 СК отм, респективно чл. 106, ал.5 от СК от 1985г. се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение.”. Съдебната практика е последователна и относно това, че промяната следва да е трайна и съществена. Не се налага корективно тълкуване на тази норма, или промяна на практиката с цел развитие на правото по конкретния случай, тъй като не е налице нормативна неяснота, а същевременно и случай, който е в отклонение от обичайното. Това, че децата са пораснали с четири години при актуална възраст девет години не сочат на отпадане на непосредствените грижи на майката, поради което не съставлява “изменение на обстоятелствата” по смисъла на чл. 106, ал.5 от СК. Когато битовите условия и при двамата родители са еднакво добри за задоволяване потребностите на децата, наличието на луксозни такива при единия от тях също не може да се преценява като изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 106, ал.5 от СК, тъй като тази промяна следва да има пряко положително отражение върху развитието на децата и преценка, че запазването на определените родителски права ще бъде вредно за тях. Такъв не е процесния случай.
. Ищецът не е доказал влошаване битовите условия при майката и на финансовите й възможности, а напротив. Добре обзаведената зала за спорт в жилището на бащата може да бъде използвана от децата при осъществяване на режима на лични отношения с него, който е достатъчно разширен. Наличието й не съставлява изменение на обстоятелствата по смисъла й. За да е налице промяна на обстоятелствата, която да обуславя и промяна на режима за упражняване на родителските права е необходимо тази промяна да е трайна и съществена и да сочи на проява на не добри родителски качества на родителя, на когото са предоставени за упражняване родителските права и същевременно другия родител да има добри родителски качества, по-добри битови условия и възможности. Съдът се е съобразил с тази съдебна практика и поради това не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, а хипотезата на т.3 от този текст не е налице,
Не съставлява основание по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК случая когато въззивният съд отменя решението на първата инстанция и постановява друг резултат. Това е проява на инстанционен контрол, а не постановяване на противоречиви решения по идентични казуси от равни по степен съдилища.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от В. И. Л. против решение по гр.д. № 494/2007г. на Софийски градски съд,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: