О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София 13.01.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 7 януари 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 563/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 659 от 09.01.2009 г. по гр.д. № 623/08 г. на Благоевградския окръжен съд е отменено частично решение № 9 от 08.04.2008 г. по гр.д. № 607/06 г. на Районен съд Сандански и в отменената част е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на К. К. М., С. И. М., К. И. М., П. С. М. и М. С. Т., че към момента на образуване на ТКЗС в гр. С. е бил собственик по наследство и давностно владение на нива с площ от 4.8 дка в м.”Р”/”Габера” в землището на града при съседи А. И. , Н. С. Т. и шосе.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Н. З. в качеството й на пълномощник на ответниците по иска К. М. , С. М. , К. М. , П. М. и М. Т. Изложени са доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. В изложението си по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите сочат, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като същото е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпросите за придобивната давност при действието на ЗД/ отм./, както и относно възможността един сънаследник да придобие по давност идеалните части на останалите сънаследници.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:
За да уважи предявения от Н. С. Д. иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ въззивният съд е приел, че процесният имот е имал наследствен произход и е бил във владение на наследодателя на ищеца – С. Н. Д. от 1936 г. до масовизацията на земята през 1957 г. Намерил е за неоснователно възражението на ответниците, че С. Д. е бил държател на идеалните части на останалите си сънаследници и би могъл да обърне държането във владение най – рано след 1940 г., като е посочил, че представената по делото записка за вписване от 08.05.1940 г., с която е вписано удостоверение, издадено по Закона за уреждане на недвижимата собственост в новите земи, с което за собственици по наследство и давностно владение на нивата от 4.8 дка в м. са признати М. Д. , лично за себе си и като майка, упражняваща родителските права над малолетните си деца В. и С. Н. Д. , София Н. Д. , Г. Н. Д. и наследодателя на ищеца С. / С. / Д. , не създава, а удостоверява придобитото право на собственост и няма пречка един от сънаследниците да е установил владение за себе си върху целия момент в по- ранен момент от издаването му, в какъвто смисъл са събраните по делото гласни доказателства.
Основанието за допускане на касационно обжалване, на което се позовават касаторите, следва да се квалифицира по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК предвид сочената от тях практика на ВКС по конкретни дела. Допускането на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е обусловено от разрешаването на правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС /постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и/или търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ или решения, постановено по реда на чл. 290 ГПК/, каквито в случая не се сочат.
Въззивното решение не влиза в противоречие с представените от жалбоподателите решения на ВКС.
В решение № 445 от 28.04.1994 г. по гр.д. № 1851/93 г. на ІV г.о. е посочено, че когато в производство по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ се твърди, че един имот е придобит по давност, трябва да се изследва въпроса кога е започнало владението и кога е завършило, за да се определи приложимия закон – Законът за давността/ отм./ или Законът за собствеността. Решение № 232 от 01.06.1994 г. по гр.д. № 795/93 г. на ІV г.о. акцентира върху това, че изискуемият се от чл. 34 ЗД/ отм./ 20- годишен давностен срок следва да е изтекъл до включване на земите в ТКЗС. Цитираните решения са израз на трайно установената съдебна практика по приложението на института на придобивната давност по отношение на земеделски земи, с която въззивният съд се е съобразил – след преценка на събраните по делото доказателства съдът е формирал фактически изводи досежно момента, от който е започвала да тече придобивна давност в полза на наследодателя на ищцеца, правилно е определен е приложимият материален закон – ЗД, и е изведен правния извод, че към момента на образуване на ТКЗС е завършен фактическия състав на този придобивен способ. Що се касае до твърдяната от касаторите необоснованост на тези изводи, соченият порок е относим към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не към тези за допускане, поради което не може да бъде обсъждан в настоящето производство.
Не е налице твърдяното противоречие на обжалваното въззивно решение с представените от касаторите решения на ВКС и по втория поставен материалноправен въпрос – относно възможността един сънаследник да придобие по давност идеалните части на другите сънаследници. Следва да се посочи, че ищцецът и ответниците по делото нямат общ наследодател, поради което този въпрос като касаещ вътрешните правоотношения между сънаследниците, е неосносим към правата на жалбоподателите. По делото е установено, че процесният имот произхожда от по- далечен наследодател на ищеца, в картата на Водния синдикат от 1936 г. е бил заснет с пл. № 1* и записан на името на неговия дядо – С. Н. Д. , който е един от наследниците. Наследодателят на жалбоподателите е притежавал друг имот в същата местност, заснет в картата на Водния синдикат с пл. № 1* Всички тези обстоятелства са обсъдени от въззивния съд и са мотивирали изводите му за основателност на предявения иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 659 от 09.01.2009 г. по гр.д. № 623/08 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: