О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
София, 01.10. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 3508/2019 год.
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. В. Й., лично и в качеството си на законна представителка на детето К. В. П., подадена чрез адв. В. З., срещу определение № 13308/03.06.2019г., постановено по в. ч. гр. д. № 5404/2019г. на Софийския градски съд, в частта, с която е отхвърлена частната й жалба с вх. № 5055750/29.03.2019 г. срещу определение от 20.03.2019г., постановено по гр. д. № 56367/2018г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлена молбата й по чл. 248 ГПК.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т.3 ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното определение и уважаване на искането за присъждане на разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят въпросите: 1.) „Допустимо ли е да се иска допълване на съдебното решение в частта за разноските при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, респективно при представянето му след приключване на последното съдебно заседание, в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски?“ и
2.) „Режимът за присъждане на разноски в производствата по спорна съдебна администрация по чл. 127, ал.2 от Семейния кодекс следва ли да се подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото производство, съгласно чл. 78 ГПК?“. Касаторът поддържа противоречие по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК с практиката на ВКС, обективирана в т. 8 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК по първия въпрос и с определение № 306/ 04.09.2017г. по ч. гр. д. № 2722/2017 г. на ВКС, III г.о. и определение № 18/ 07.01.2014г. по ч. гр. д. № 3859/2013 г. на ВКС, III г.о по втория. Касторът счита, че произнасянето по втория въпрос от касационната инстанция ще е от значение за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Поддържа също и очевидна направилност на въззивното определение като основание за допускане на касационно обжалване. Обосновава това основание с твърдения, че не е било съобразено от съда направеното от нея искане още с отговора на исковата молба за присъждане на разноски; обстоятелството, че не е станала повод за завеждане на делото; това, че въпреки допуснат техническия пропуск и липса на напомняне от съда по делото са представени договори за правна помощ с четирима процесуални представители в регистратурата на съда минути след приключване на последното заседание по делото, както и голямата и емоционална натовареност, обусловена от предмета на спора, която предопределяла процесуалното й поведение.
Ответната страна В. П. П., в писмен отговор, подаден чрез адв. В. Д., изразява становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 2 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред Софийския районен съд е образувано по молба на В. П. П. срещу М. В. Й., с искане на основание чл. 127, ал.2 СК да му се предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете К. В. П. и да се определи местоживеенето на детето при него, като на майката се определи подходящ режим на лични отношения, както и за осъждане на ответницата да заплаща месечна издръжка в минимален размер, считано от 15.07.2018 г. до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С определение от 25.02.2019 г. Софийският районен съд е приел, че не е международно компетентен да се произнесе по предявените искания и е прекратил производството по делото. Частната жалба на В. П. П. срещу това определение е отхвърлена с определение № 13308/03.06.2019г., постановено по в. ч. гр. д .№ 5404/2019г. на Софийския градски съд, което в тази своя част е влязло в сила като необжалвано. Последното заседание пред Софийския районен съд – на 25.02.2019 г., в което е постановено прекратителното определение е приключило в 15, 20 часа, а в 15, 40 часа по делото е представен списък с разноски на ответника, сочещ разноски за адвокат от 4136, 66 лв. и разноски за копиране на документи и канцеларски материали от 405, 82 лв., като към него са представени доказателства за установяването им. С молба от 26.02.2019 г. ответникът е поискал присъждане на разноски по делото. С определение от 20.03.2019 г. СРС е отхвърлил молбата по чл. 248 ГПК. За да отхвърли частната жалба на М. В. Й. срещу това определение въззивният съд е приел, че към момента на постановяване на прекратителното определение пред районния съд не са били представени доказателства за направени от ответника съдебни разноски. Посочил е в тази връзка, че макар в проведените от районния съд публични съдебни заседания основният въпрос да е бил за компетентността на съда да разгледа делото, то ответникът не е бил поставен в ситуация на процесуална изненада да организира защитата си по отношение на отговорността за разноски, а е разполагал с възможността своевременно да ангажира доказателства, че е сторил такива. За пълнота на изложението е посочено, че разходите за копирни, канцеларски услуги и материали не попадат в хипотезата на чл. 78 ГПК, а и не се установило такива разноски да са направени във връзка с делото. Разяснено е също, че страната има право на разноски за възнаграждение само за един адвокат, а не за всички ангажирани от нея адвокати. В конкретния случай преди прекратяване на делото доказателства за уговорено възнаграждение за адвокат е било представено само за адв. И. И. в размер на 800 лв., но доказателства за заплащането му не били ангажирани. Въззивният съд е обосновал, че и с оглед естеството на производството – спорна съдебна администрация, разноски не се присъждат на страните.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение или касационната инстанция констатира, че определението е вероятно нищожно, недопустимо или, очевидно неправилно. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
В случая настоящият състав на ІІІ г. о. на ВКС не констатира въззивното определение да е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Чрез поставянето на първия правен въпрос не се обоснова поддържаното противоречие с практиката на ВКС като основание за допускане на касационно обжалване. В т. 8 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК е прието, че липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Нито първоинстанционният съд, нито въззивният съд са възприели различно правно разрешение. Молбата за допълване на прекратителното определение в частта за разноските, въпреки липсата на своевременно представен списък, е приета за допустима и по нея съдът се е произнесъл, но е счел за неоснователна по съображения, необусловени от наличието на списък по чл. 80 ГПК. Не е налице противоречие със задължителната практика на ВКС по този въпрос.
Вторият поставен въпрос : „Режимът за присъждане на разноски в производствата по спорна съдебна администрация по чл. 127, ал.2 от Семейния кодекс следва ли да се подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото производство, съгласно чл. 78 ГПК?“ не е обуславящ решаващата воля на съда, поради което не представлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Каквото и правно разрешение да бъде дадено по него, не би се стигнало до промяна в крайния резултат, тъй като съдът е изложил като решаващ мотив и извода, че страната не е представила своевременно доказателства за извършването на разноски в производството. Изводът, че страната е доказала само размера на уговореното възнаграждение, но не и заплащането му, както и, че не се дължат разноски за копирни, канцеларски услуги и материали е самостоятелно основание за обосноваване на извод за неоснователност на искането по чл.248 ГПК. Поради това поставеният правен въпрос, относим към изложеният в допълнение от съда решаващ мотив не съставлява общо основание за достъп до касация.
В обобщение не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора на жалбоподателя разноски не се следват, а ответната страна не е претендирала такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13308/03.06.2019г., постановено по в. ч. гр. д .№ 5404/2019г. на Софийския градски съд, в частта, с която е оставена без уважение частната й жалба с вх. № 5055750/29.03.2019 г. срещу определение от 20.03.2019г., постановено по гр. д. № 56367/2018г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлена молбата й по чл. 248 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: