О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
гр. София, 01.08.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1352/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 6082/08.06.2016 г. на М. В. Б. със съдебен адрес в [населено място] срещу определение № 130 от 30.11.2015 г. по т. д. № 116/2015 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка за възстановяване на срока за отстраняване на нередовности на подадената от нея касационна жалба вх. № 6720/03.08.2015 г. срещу постановеното по делото въззивно решение.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Навеждат се оплаквания, че съдът не е тълкувал правилно понятието „особени непредвидени обстоятелства” и е достигнал до незаконосъобразен извод, че несвоевременното уведомяване на жалбоподателката от страна на процесуалния й представител за указанията на съда, касаещи отстраняването на нередовности на касационната жалба, не представлява такова обстоятелство.
Ответникът по частната жалба ЗКПУ „Съзнание” – [населено място], обл. Бургас, оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор от 04.04.2016 г. и изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение молбата на М. В. Б. за възстановяване на пропуснат срок за отстраняване на нередовности на върнатата с разпореждане от 02.10.2015 г. касационна жалба срещу решението по в. т. д. № 116/2015 г., Бургаски апелативен съд е приел, че молбата е неоснователна поради отсъствие на предвидените в процесуалния закон предпоставки за възстановяване на пропуснатия срок. Съобразявайки обстоятелствата, посочени като причина за пропускане на срока – невъзможност за пълномощника на жалбоподателката адв. Д. Д. да установи контакт с доверителката си до изтичане на срока и да я уведоми за подлежащите на отстраняване нередовности на жалбата, въззивният съд е преценил, че адв. Д. е могла да поиска продължаване на срока по реда на чл.63 ГПК, каквото искане не е правено по делото, и няма основание срокът да бъде възстановяван. Неоснователността на искането е мотивирана и със съображения, че сочените в молбата по чл.64 ГПК обстоятелства нямат характер на особени и непредвидени в смисъла, изяснен от задължителната практика в определение № 707/23.07.2012 г. по ч. т. д. № 501/2012 г. на ВКС, ТК, и не предпоставят възстановяване на пропуснатия срок, тъй като дадените указания за отстраняване на нередовности на касационната жалба са били изпълними за пълномощника на жалбоподателката, на когото са съобщени.
Определението, с което е оставена без уважение молбата по чл.64 ГПК, е правилно.
Разпоредбата на чл.64, ал.3 ГПК постановява, че не се допуска възстановяване на пропуснат срок, ако е било възможно продължаване на срока за извършване на пропуснатото действие. В конкретния случай е поискано възстановяване на срока за отстраняване на нередовности на касационна жалба, а този срок подлежи на продължаване по реда на чл.63 ГПК по искане на страната, респ. на процесуалния й представител по делото. Дадените от Бургаски апелативен съд с разпореждане от 12.09.2015 г. указания за поправяне на подадената от частната жалбоподателка касационна жалба са съобщени на пълномощника на жалбоподателката адв. Д., но до изтичане на преклузивния срок по чл.285, ал.1 ГПК адв. Д. не е сезирала съда с искане за продължаването му. Пропускането на възможността да се поиска продължаване на срока е достатъчно основание за отхвърляне на молбата за възстановяване на пропуснатия срок, както правилно е приел Бургаски апелативен съд.
Настоящата инстанция споделя и извода на въззивния съд, че обстоятелствата, с които е обосновано искането за възстановяване на пропуснатия срок, нямат характер на особени и непредвидени по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК. Според задължителната практика в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 70723.07.2012 г. по ч. т. д. № 23.07.2012 г. на ВКС, ІІ т. о., „особени непредвидени обстоятелства” от кръга на визираните в чл.64, ал.2 ГПК са тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и обективно са попречили на страната или на пълномощника й по делото да извърши в срок дължимото процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса; във всички случаи доказването на конкретните обстоятелства и на тяхната непредвидимост и непреодолимост е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл.64, ал.2 ГПК. Обстоятелството, че пълномощникът на частната жалбоподателка /молител в производството по чл.64 ГПК/ не е могъл да установи връзка с нея и да я уведоми за указанията на съда, не е нито непредвидимо, нито непреодолимо. Поемането на адвокатска защита по определено дело предполага пълномощникът – адвокат да предвиди риска от невъзможността да установи контакт с доверителя си в хода на разглеждане на делото, който риск не го освобождава от задължението да положи дължимата грижа за добро водене на процеса, за да предотврати неблагоприятните за доверителя му правни последици. В качеството й на пълномощник на жалбоподателката адв. Д. е била уведомена надлежно за нередовностите на касационната жалба и е следвало да положи дължимата грижа за отстраняването им, въпреки невъзможността да се свърже с доверителката си. В молбата по чл.64 ГПК и в частната жалба не се съдържат твърдения, че без съдействието на доверителката й адв. Д. не е могла да отстрани нередовностите на касационната жалба, а при липса на такива твърдения и на доказателства в тяхна подкрепа самата невъзможност за установяване на контакт с жалбоподателката е обстоятелство, ирелевантно за хипотезата на чл.64, ал.2 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 130 от 30.11.2015 г., постановено по т. д. № 116/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :