О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№410
гр.София,10.12.2008г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 2113/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г.
Образувано е по частна жалба на П. К. Г. срещу определение № 705/27.06.2008 г. по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, с което подадената от страната касационна жалба против решение, постановено по гр.д. № 1193/2007 г., е върната от въззивния Б. окръжен съд.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Касаторът поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно. Твърди, че не е пропуснал срока за изпълнение на разпореждането, с което касационната му жалба е била оставена без движение, защото не е получил съобщението – подписът върху върнатия в съда отрязък не е негов.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не е нужно да изследва автентичността на оспорения документ, защото определението по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е неправилно. Въззивният съд не е изпълнил императивна правна норма, която обезпечава изпълнимостта на дадените указания по чл. 285, ал. 1 ГПК.
В случая П. Г. е подала касационна жалба срещу въззивното решение на Б. окръжен съд. Тя е оставена без движение от администриращия въззивен съд с указание да представи изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и касационната жалба с изложението да бъдат приподписани от адвокат.
С молба от 30.04.2008 г. Г. е поискал от съда да удължи срока за изпълнение, поради затруднения в ангажирането на адвокат.
Тя е удовлетворена.
С атакуваното определение, въззивният съд е върнал касационната жалба, като е приел, че касаторът не е отстранил констатираните нередовности в срока, даден по чл. 63 ГПК.
В случая, не е съобразено, че до настоящия момент страната не е уведомена за възможността да се ползва от правна помощ. Без значение е дали тя ще се възползва от нея, съответно дали отговаря на условията за предоставяне на такава помощ.
Нормата на чл. 99 ГПК е създадена за да гарантира равнопоставеността на страните в процеса и ефективното осъществяване на правото на защита. При засиленото концентрационно начало, както и в известна степен усложнена процедура по новия ГПК, съдът е натоварен да напътва страните в осъществяване на техните процесуални действия, като в същото време законодателят се счел, че практически пълноценна защита страната ще получи, като се ползва и от квалифицирана процесуална защита.
За касационното производство тя е и задължителна, като условие за редовност на същото.
От всичко изложено следва, че когато страната не е информирана за възможността да ползва правна помощ, в първото съобщение до нея, особено, когато се напътва да изпълни определено процесуално действие, каквото е и указанието по чл. 285, ал. 1 ГПК /нов/, съдът трябва да й укаже за възможността да ползва правна помощ, както и за правните последици при неизпълнение на задълженията им, които произтичат от предоставянето на такава помощ
В случая, при това страната е била явно затруднена в осигуряване на адвокатска защита.
Когато страната не е уведомена за правата по чл 94 ГПК и условията, при които може да ги ползва, не може да се гарантира, че тя действително е разбрала какви процесуални действия трябва да изпълни, както и възможността й реално да осигури задължителната адвокатска защита, каквато в случая се изисква.
Освен това, настоящият състав намира, че указанието, свързано с представяне на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК е бланкетно, като на страната не е посочено какво трябва да е неговото съдържание, а именно обосновка кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и което обуславя извода за допускане на касационното обжалване; посочване дали този въпрос е: 1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /с посочване на съответното решение и представяне на копие от същото, освен, ако не е тълкувателно или решение на Пленума на ВС/, 2. решаван противоречиво от съдилищата с посочване на съдебната практика същата и представяне на копия от решенията, 3. от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В заключение, обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на въззивния съд, който следва да продължи действията по администриране на касационната жалба, като изпрати ясни и точни указания по чл. 275, ал. 1 ГПК, както и да напъти страната по чл. 99 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 705/27.06.2008 г., постановено по гр.д. № 1193/2007 г. от Б. окръжен съд.
ВРЪЩА делото на въззивния съд за изпълнение на указанията, дадени в мотивировъчната част на настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: