ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 410
София, 10.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 451/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба вх. № 30179/ 11.VІ.2009 г., подадена от Л. Д. Т. – от гр. С. и Д. Ч. Т., чрез адв. В срещу Определение № 5404/ 16.ІV.2009 г. по ч.гр.д. № 3205/ 2009 г. на СГС, с което е оставена без уважение частната жалба на Л. Д. Т. и Д. Ч. Т. срещу Определение №10 от 19.І.2009 г. по гр.д. № 3804/ 2008 г. на СРС, 90 с., с което е прекратено производството по делото на основание чл. 330 ал. 2 ГПК – поради неизпълнение указанията на съда Д. Ч. Т. да представи доказателства, че неявяването му по делото е по уважителни причини. Частната жалба в частта на подаването й от Л. Д. Т. е върната с Разпореждане от 13.ІV.2010 г. по ч.гр.д. № 3205/ 2009 г. на СГС, влязло в сила, като необжалвано от жалбоподателката Л. Д. Т.. Затова следва да се приеме, че ВКС е сезиран с частна касационна жалба вх. № 30179/ 11.VІ.2009 г., подадена от Д. Ч. Т. срещу Определение №10 от 19.І.2009 г. по гр.д. № 3804/ 2008 г. на СРС, 90 с., с което е прекратено производството по делото. Жалбоподателят излага, че определението е неправилно и необосновано – поддържа, че когато страната желае да участва в процеса чрез процесуален представител, който има изрично адвокатско пълномощно, съдът не може да прекрати делото на основание чл. 330 ал. 2 ГПК поради непосочване на уважителна причина за неявяване на страната, която разпоредба се отнася за случай, че страната желае лично да участва в процеса, съгласно чл. 330 ал. 1 ГПК. Жалбоподателят сочи съществен правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото – определението е ретроградно и безотговорно, спъва гражданския оборот и противоречи на правния институт на представителството.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение за прекратяване на производство по молба по чл. 100 СК, с което се прегражда по – нататъшното развитие на делото, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено образуваното по молба по чл. 100 СК производството, на основание чл. 330 ал. 2 ГПК, защото молителят Д. Ч. Т. не е представил в дадения срок доказателства, че не се явява пред съда по уважителни причини, въззивният съд е изложил, че съгласно чл. 330 ал. 1 ГПК, при искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебно заседание и съгласно чл. 330 ал. 2 ГПК при уважителни причини възпрепятстваната страна може да не се яви лично, аргумент от чл. 330 ал. 2 ГПК и ППлВС №10/ 3. ХІ.1971 г., които страната следва да докаже. Поради това, че указанията на съда не са изпълнени и молителят Д. Ч. Т. не е доказал уважителна причина за неявяване в съдебно заседание на 18. ХІ.2008 г., съдът е приел, че са налице условията на чл. 330 ал. 2 ГПК и правилно производството по делото е прекратено. Посочил е, че е неоснователен доводът на частните жалбоподатели, че адв. И изрично е упълномощен от молителя Д. Ч. Т. да го представлява по брачни искове, тъй като въпросът за представителството няма отношение към недоказаната уважителна причина за личното му явяване, на което основание правилно делото е прекратено.
От изложения от жалбоподателя правен въпрос и с оглед данните по делото може да се изведе релевантният процесуалноправен въпрос: при искане за развод по взаимно съгласие, ако един от молителите е упълномощил изрично а. да го представлява по делото за развод, освободен ли е съпругът от задължението по чл. 330 ал. 1 ГПК за лично явяване по делото и подлежи ли делото на прекратяване по чл. 330 ал. 2 ГПК, когато този съпруг не е доказал извинителни причини за неявяване.
Този въпрос е решен от съда в съответствие със съдебна практика, която е в смисъл, че при искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание – чл. 330 ал. 1 ГПК, тъй като заседанието се използва за помирение на съпрузите и защото съгласно чл. 330 ал. 3 ГПК съдът трябва да се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат, е сериозно и непоколебимо, за което те трябва да се явят, за да потвърдят решението си за развод по взаимно съгласие. Когато някой от съпрузите не се яви без уважителни причини, делото се прекратява – чл. 330 ал. 2 ГПК.
Задължението за лично явяване е императивно и само при неявяване по уважителни причини делото не се прекратява, като участието в делото на а. , изрично упълномощен по делото за развод по взаимно съгласие, не замества изискването за личното явяване на съпруга, изключение от което е допустимо при доказана от страната причина, която съдът да прецени като извинителна.частието на а. в делото по искането за развод по взаимно съгласие, е за да представлява страната при извършване на съдопроизводствените действия, но не и за да заяви непоколебимо съгласие за развод на съпруга, когото представлява, каквото този съпруг следва да заяви лично по делото, което съгласие не може да бъде заместено от пълномощник, изключение от което задължение за лично явяване законът допуска камо при посочените в чл. 330 ал. 2 ГПК условия – неявяване по уважителни причини.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по изложения въпрос, е неоснователно – нормата на чл. 330 ал. 1 и 2 ГПК е ясна и категорична и не се налага тълкуването й, за да се изведе вложения от законодателя в нея смисъл. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 5* от 16.ІV.2009 г. по ч.гр.д. № 3205/ 2009 г. на СГС, Адм.отд. ІІІ ”в” с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: