О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
[населено място] ,12.10.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на десети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2234/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр. второ вр. с ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на А. Б. М. и Й. М. М. против определение № 255 / 10.07.2018 г. по т.д.№ 1084/ 2018 г. на ІІ т.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата на същите лица, за отмяна на влязло в сила решение № 5541/ 25.07.2017 г. по гр.д.№ 8228/2017 г. на СГС, постановено по реда на чл.463 ГПК, с което е оставена без уважение жалбата на А. М. и без разглеждане – тази на Й. М., против разпределение от 23.03.2017 г., предявено на основание чл.462 ГПК от ЧСИ А. С. П. ,с район на действие – Софийски градски съд, рег.№ 849 на КЧСИ, по изп.дело № 20158490400711. Извън съображенията за дългоочаквана справедливост, жалбоподателите навеждат доводи за незаконност на състава, произнесъл се по гр.д.№ 8228/2017 г. на СГС, както и за допуснати от съда, постановил решението по същото процесуални нарушения и от тук – за „незаконност” на постановеното по делото решение,влязло в сила, които обуславяли допускането му до извънинстанционния контрол на отмяната по Глава ХХІV ГПК, независимо от задължителните постановки на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС – т.3, с които предходният състав на ВКС е обосновал недопустимостта на молбата за отмяна. Неприложимост на същото ТР жалбоподателите твърдят и предвид постановяването му след подаване жалбата срещу предявеното от ЧСИ А. П. разпределение, т.е. намират, че разрешенията му не са приложими за преходно възникнали фактически състави на постановени съдебни актове, съобразно основанията по чл.303 ГПК. Излагат се и съображения за незаконност на състава на ІІ т.о. на ВКС, постановил тук атакуваното определение, поради неизвършен отвод, на основание чл.22 ГПК, въпреки изричното му изискване от молителите, както и за незаконност на състава по гр.д.№ 4628/17 г. на Софийски апелативен съд и постановеното от него решение. Основанията за отвод жалбоподателите обосновават във всички случаи с участието на съответните съдии в състави, произнесли се по дела между същите страни, очевидно с негативен за тях резултат.
Частната жалба е неоснователна.
Изложените съображения са неотносими към преценката за правилност на атакуваното определение, основано единствено на задължителните и за настоящия състав / чл.130 ал.2 ЗСВ /, постановки на т.3 от ТР № 7/2014 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Няма основание неправилността на искания за отмяна съдебен акт, колкото и фрапираща да би била, да изключи приложимостта на преждепосоченото ТР, още повече, че всички твърдени от молителите обстоятелства не са и формално относими към хипотезите за отмяна, предвидени в чл.303 ГПК и чл.304 ГПК. Тълкувателните решения , именно с оглед тълкувателния си характер , са приложими и с обратно действие – спрямо предходно на приемането им подадени молби за отмяна по реда на Глава ХХІV ГПК , стига към този момент да са били в сила процесуалните норми – обект на тълкуване, със съдържанието, с което са тълкувани от ОСГТК на ВКС, какъвто безспорно е настоящият случай.
Доколкото формално е въведено процесуално нарушение на състава, постановил атакуваното определение за оставяне молбата за отмяна без разглеждане, настоящият състав не споделя доводите за наличие на основания за отвод, по изложените от самия състав, в определение № 254/10.07.2018 г. по т.д.№ 1084/2018 г., съображения. Но дори да би било налице основание за отвод, същото има отношение към неправилността, не и към нищожност или недопустимост на атакуваното определение / така в ТР № 13/1976 г. на ОСГК на ВКС, но и в ППВС № 1/1985 г. и в решение по гр.д.№ 580/12 г. на ІV г.о. на ВКС /. Проверката за правилност на акта, обаче, предпоставя същият правен резултат, по съображения в мотивите на т.3 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС : съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебния изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо.Спорът по законосъобразността на действията на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право и постановеното решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, преюдициални за жалбата. Тези мотиви, изложени в отношение към жалбите по реда на чл.435 ГПК , са напълно относими и към обжалването по чл.463 ГПК, тъй като атакуваното решение съдържа произнасяне единствено по процесуален въпрос – за начина по който следва да се разпределят суми по изпълнителното дело между взискателите, на основание чл.460 ГПК , но не и произнасяне по въпроси, касаещи материално правоотношение между страните. Впрочем, такова разрешение, относно недопустимостта на отмяната по Глава ХХІV ГПК, спрямо решения постановени по чл.463 ГПК, ВКС е споделял и преди приемането на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС – така опр.№ 17 / 17.01.2011 г. по гр.д.№ 44/ 2011 г. на ІV г.о. на ВКС.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 255 / 10.07.2018 г. по т.д.№ з1084/ 2018 г. на ІІ т.о. на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: