3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 410
С., 12.06. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на седми юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 366/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във вр. с чл. 248 ГПК образувано по частна жалба на Я. И. М. против определение № 307 от 27.02.2012 г. по ч. гр. дело № 59/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3104 от 18.11.2011 г. по гр. дело № 2171/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] [населено място] сумата 1800 лв. направени разноски за адвокатско възнаграждение и да заплати на Земеделска производствена кооперация „Т.” [населено място], обл. П., сумата 300 лв. разноски по заплатено възнаграждение за адвокат.
В частната жалба жалбоподателят поддържа, че съдът не е следвало да присъди разноски в полза на ответниците, тъй като производството по делото е прекратено поради нередовност на исковата молба, а не поради отказ от иска, оттегляне на иска, спогодба, в които случаи отговорността за разноски се понася от ищеца.
Ответниците Земеделска производствена кооперация „Т.” [населено място], обл. П. и [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорват частната жалба. Излагат съображения в подкрепа правилността на обжалваното определение. Направили са искане за присъждане на съдебни разноски за настоящето производство.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което е дадено разрешение по същество на друго производство намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В частната жалба жалбоподателят поставя въпроса дали основанието, на което е прекратено производството по делото има значение за приложението на чл. 78, ал. 4 ГПК. Въпросът обуславя изхода на дело, но не дава основание за допускане на касационно обжалване, тъй като с обжалваното определение не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 78, ал. 4 ГПК.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК дава право на ответника на разноски при прекратяване на делото, без да отдава значение на основанието за прекратяване на производството. Основанието за прекратяване може да е поради неотстраняване нередовностите на исковата молба – причината, поради която е прекратено настоящето производство, поради невнесена от ищеца – жалбоподател на държавна такса по предявения иск. Връчването на препис от исковата молба на ответника, по която още не е внесена определената от съда държавна такса (в случая искането на ищеца за освобождаване от държавна такса е оставено без уважение) няма отношение към отговорността на разноските. Щом ответникът е получил такъв препис и е сторил разноски, за да подаде отговор и едва сред това производството е прекратено, за ответника възниква право да бъде обезщетен за сторените разноски – чл. 78, ал. 4 ГПК. Няма значение дали е проведено първо съдебно заседание по делото. Ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, предвид предвидените от закона преклузии, и ако при тази дейност е ползвал адвокатска помощ, всички разноски за такава помощ, при прекратяване на делото се дължат на ответника. Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на преписа от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на делото.
С обжалваното определение е прието, че тези условия са изпълнени – на ответниците е връчен препис от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК, същите са ангажирали адвокатска помощ и в срок са подали отговор на исковата молба. Към отговора са приложени доказателства за направените разноски – договор за правна защита и съдействие и изплатено възнаграждение от всеки ответник, направено е и искане за възлагане на разноските, преди производството по делото да е прекратено. Извода на съда, че разноските са реално сторени и подлежат на възстановяване по чл. 78, ал. 4 ГПК е в съответствие със съдебната практика на ВКС, което изключва основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на всеки един от двамата ответници по 150 лв. възнаграждение за едни адвокат.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 307 от 27.02.2012 г. по ч. гр. дело № 59/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Я. И. М. да заплати на Земеделска производствена кооперация „Т.” [населено място], обл. П., разноски 150 лв. за адвокатско възнаграждение и на [фирма] [населено място] разноски 150 лв. за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ :