ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 410
гр. София 12.06.2015 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 03.06.2015 (трети юни две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2888 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 10520/07.04.2015 година, подадена от Е. П. С., срещу протоколно определение от 25.03.2015 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по в. гр. д. № 571/2015 година, с което е върната подадената от нея срещу решение № 2814/03.07.2014 година на Районен съд Пловдив, ІV-ти граждански състав по гр. д. № 11651/2013 година въззивна жалба с вх. № 5712/24.02.2015 година и е прекратено образуваното въз основа на нея въззивно производство.
С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Пловдив е приел, че с подадената от С. въззивна жалба се оспорва решение на първата инстанция за извършване на делбата по реда на чл. 348 от ГПК в частта му за пазарната стойност на имота, предмет на делбата. Посочил е, че в този случай пазарната стойност не е елемент от решението за извършване на делбата, а е от значение само за определяне на дължимата се от съделителите държавна такса. Предвид на това въззивната жалба е била лишена от правен интерес, а такъв не е формулиран от С. и след дадените от съда указания. Доколкото липсата на правен интерес от жалбата е пречка за разглеждането й по същество въззивният съд е върнал същата на жалбоподателката и е прекратил образуваното въз основа на нея въззивно производство.
В частната жалба се излагат доводи за това, че определението на Окръжен съд Пловдив е неправилно и е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че независимо от това, че пазарната стойност на имота не е елемент от решението по извършването на делбата то при определяне на същата по реда на публичната продан от съществено значение ще бъде и установената със съдебното решение стойност. Поискано е обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на Окръжен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците по частната жалба С. А. А. и И. А. С. са подали отговор на същата с вх. № 14509/18.05.2015 година, с който са изразили становище, че тя е недопустима и неоснователна и като такава трябва да се остави без уважение, а атакуваното с нея определение да се потвърди.
Ответницата по частната жалба И. К. Д. не е подала отговор на същата и не е изразила становище по допустимостта и основателността й.
Е. П. С. е била уведомена за обжалваното определение на 31.03.2015 година, а частната й жалба е с вх. № 10520/07.04.2015 година. Поради това частната жалба е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Възможността страната в производството по обжалва решението по реда на чл. 258 и следващите от ГПК винаги е обусловена от съществуването на правен интерес за това процесуално действие. Такъв ще е налице, ако решението е във вреда на подалата жалба страна и съществува възможност, чрез обжалването да се постигне благоприятен за нея изход от спора. Следва да се има предвид, че правото на жалба е насочена срещу съдебното решение, така както същото е определено в разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ГПК. Затова въззивната жалба трябва да е срещу волята на съда така както същата е формулирана в частта на решението по чл. 236, ал. 1, т. 5 от ГПК.
В случая с решение № 2814/03.07.2014 година на Районен съд Пловдив, ІV-ти граждански състав по гр. д. № 11651/2013 година е постановено имотът, предмет на делбата, находящ се в [населено място], [община], област Пловдив с идентификатор № *****.**.* по КК, одобрени със заповед № РД-18-85/06.12.2 007 година на Изпълнителния директор на АГКК, да бъде изнесен на публична продан по реда на чл. 348 от ГПК, като след извършването й получената сума се разпредели между съделителите, съобразно дяловете им от съсобствеността, а именно: 1/2 идеална част за И. К. Д., 1/4 идеална част за Е. П. С. и по 1/8 идеална част за И. А. С. и С. А. А.. Срещу това решение е подадена въззивна жалба с вх. № 5712/24.02.2015 година от Е. П. С., в която се съдържат оплаквания за това, че районният съд необосновано е възприел пазарната стойност на имота, определена по първоначалното заключение на съдебно-техническата експертиза в размер на 58 616.00 лева. Това заключение е било оспорено от С. и е било изслушано допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза съгласно, което пазарната стойност на имота е в размер на 113 593.00 лева. С оглед на тези оплаквания е направено искане обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което при установяване на пазарната стойност на имота да се вземе предвид пазарната оценка, определена в размер на 113 593.00 лева, съгласно допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза от 20.05.2014 година. С разпореждане № 1705/25.02.2015 година на Окръжен съд Пловдив, VІ-ти граждански състав, постановено по в. гр. д. № 571/2015 година на Е. П. С. е указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да обоснове правния си интерес от жалбата, тъй като приетата от районния съд оценка на имота не е елемент от диспозитива на решението. Също така й е указано, че ако оспорването е свързано с определената от първоинстанционния съд държавна такса отново трябва да установи правния си интерес, при положение, че ще заплати двойно по-висока държавна такса. С молба вх. № 7419/11.03.2015 година Е. П. С. е посочила, че правният и интерес е обусловен от това, че въз основа на установената от съда пазарна стойност на имота, съдът определя и цената на иска, и размера на дължимата се държавна такса. Съставът на Окръжен съд Пловдив е приел, че с молбата си от 11.03.2015 година С. не е обосновала съществуването на правен интерес за обжалване на решение № 2814/03.07.2014 година на Районен съд Пловдив, ІV-ти граждански състав по гр. д. № 11651/2013 година. Поради това с протоколно определение, постановено в проведеното на 25.03.2015 година съдебно заседание, е върнал подадената от нея въззивна жалба с вх. № 5712/24.02.2015 година и е прекратил образуваното въз основа на нея в. гр. д. № 571/2015 година по описа на съда.
Както се посочи по-горе с решение № 2814/03.07.2014 година на Районен съд Пловдив, ІV-ти граждански състав по гр. д. № 11651/2013 година е постановено делбата на имот вх. № 5712/24.02.2015 година да се извърши чрез изнасянето му на публична продан по реда на чл. 348 от ГПК. В посочената разпоредба не е посочен начина на извършване на публичната продан, поради което същата се извършва по реда на глава четиридесет и трета „Изпълнение върху недвижими вещи” от ГПК. Затова, съгласно чл. 484, ал. 1, т. 4 и чл. 485 от ГПК, при извършване на публичната продан оценката на имота и началната цена, от която ще започне наддаването се определя от съдебния изпълнител. Законът не предвижда, че при осъществяване на това си правомощие съдебният изпълнител е обвързан от определената в делбеното производство оценка на имота, а такова задължение не може да бъде извлечено и от разпоредбата на чл. 348 от ГПК. В същата само е посочен начина на извършването на делбата в случаите, когато имотът е неподеляем и не може да бъде възложен дял на някой от съделителите. При този способ за извършване на делбата последната реално се извършва в производството по публичната продан и с неговото приключване, а не със съдебното решение по чл. 348 от ГПК. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 354 от ГПК даваща право на всеки един от съделителите да вземе участие в наддаването при публичната продан и да изкупи имота при предвидените в разпоредбата условия. В този случай реалната пазарна цена на имота ще се определи в хода на производството по публичната продан, като след внасянето й от купувача същата трябва да се разпредели между съделителите съобразно дяловете им. Затова в решението за извършването на делбата по чл. 348 от ГПК е достатъчно да се посочи имотът, който се изнася на публична продан, имената на съделителите и техните части от съсобствеността. В този случай пазарната стойност на имота не е елемент от съдебното решение, за разлика от случаите по чл. 349, ал. 4 и ал. 6 от ГПК и чл. 353 от ГПК, когато същата е задължителен елемент на решението, с оглед на уравнението на дяловете.
С оглед на горното в случаите по чл. 348 от ГПК в решението не се съдържа воля на съда за пазарната стойност на имота. Поради това и такова произнасяне на съда не може да бъде атакувано по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. В случаите по чл. 348 от ГПК определянето на пазарната стойност на имота е от значение само за определянето на дължимата се от съделителите държавна такса и констатациите за тази стойност се съдържат само в мотивите на съда. Последните обаче не са елемент от съдебното решение, а съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК са приложение към него. Затова оспорването на мотивите е допустимо само в случай че чрез него може да се постигне промяна в произнасянето на съда по съществото на спора по чл. 236, ал. 1, т. 5 от ГПК. Противното би означавало самостоятелно обжалване на мотивите, което е недопустимо с оглед на т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС. В случая евентуалната уважаване на подадената от С. въззивна жалба не би довела до промяна в решение № 2814/03.07.2014 година на Районен съд Пловдив, ІV-ти граждански състав по гр. д. № 11651/2013 година, тъй като пазарната стойност на имота не е елемент от произнасянето на съда по чл. 236, ал. 1, т. 5 от ГПК. Затова и тази жалба е лишена от правен интерес и не подлежи на разглеждане по същество. Съществуването на правен интерес е положителна предпоставка за допустимостта на процесуалното действие и то от кръга на абсолютните такива за съществуването, на които съдът следи служебно. Липсата на тази предпоставка както е в случая е основание за връщането на подадената от С. въззивна жалба и за прекратяването на образуваното въз основа на нея въззивно производство. Затова като е процедирал по този начин съставът на Окръжен съд Пловдив е постановил законосъобразно определение, което трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 25.03.2015 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по в. гр. д. № 571/2015 година, с което е върната подадената от Е. П. С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес], с Е. [ЕГН] срещу решение № 2814/03.07.2014 година на Районен съд Пловдив, ІV-ти граждански състав по гр. д. № 11651/2013 година въззивна жалба с вх. № 5712/24.02.2015 година и е прекратено образуваното въз основа на нея въззивно производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.