О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
София, 13.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1688/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК
Н. М. К. от с. С., област С. е подал касационна жалба срещу решението на Смолянския окръжен съд по гр. д. № 246/2009 год., приложил изложение за допускане на касационно обжалване и съдебно решение на състав на ВКС..
Ответниците по жалбата, ищци по делото, К. А. Н. и други, считат за неоснователни касационната жалба и искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
След проверка, касационният съд установи следното:
Районен съд – Златоград, с решение по гр. д. № 144/2008 г. е развалил договора за продажба на недвижим имот – дворно място и жилищна сграда в с. С., сключен между К като купувач и ответниците по жалбата, като продавачи, удостоверен с нот. акт № 131/2007 г. на нотариус при Златоградския районен съд. Решението е потвърдено от Смолянският окръжен съд с въззивно решение от 14. 7. 2009 г. по гр. д. № 246/09 год. Въззивният съд е установил, че имотът е продаден за сумата 40 000 лв., която не е била заплатена от купувача К. на продавачите – ищци по делото, като се е позовал на направените писмени и устни признания на ответника К, че е платил само сума от 18 000 лв. на трето лице В. Н. , който е син на ищцата К, но не е плащал суми на продавачите по нотариалния акт. Съдът е приел, че купувачът не е изпълнил задължението си за плащане на продажната цена на имота и това е основание за разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Искането на жалбоподателя К. за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК не е конкретизирано и обосновано съобразно предвидените три хипотези – противоречие с практиката на ВКС, установена с тълкувателни решения, произнасяне на въззивния съд по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата или произнасяне от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Жалбоподателят твърди, че развалянето на договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД изисква, както неизпълнение от ответника по иска, така също и съдоговорителят, претендиращ за разваляне, да е изправна страна по облигационната връзка. Позовава се на безспорния по делото факт, че продавачите не са предали на купувача К. владението на имота, въпреки удостовереното в нотариалния акт, което ги прави неизправна страна по дговора. Този довод жалбоподателят е заявил и във въззивното производство, окръжният съд е изложил съображения за неоснователността му, като е направил анализ на фактическите обстоятелства. Приложеното решение на друг състав на ВКС по гр. д. № 553/1999 год. не удостоверява наличието на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касация, тъй-като не се касае за противоречиво произнасяне по идентичен спор.
По изложените съображения, касационният съд счита за необосновано искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд от 14. 7. 2009 г. по гр. д. № 246/2009 г. по жалбата на Н. М. К. от ст. Старцево, област С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: