O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
гр. София, 14.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание от седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Ем.Томов ч. гр. дело № 3267 /2018 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 вр чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 73060 /25.05.2018 г. на П. П. М. , чрез адв. Н. И., срещу определение № 7876 от 05.04.2018 г. на Софийски градски съд по ч. гр.д. № 4446/2018 г., с което, след отмяна на определение № 332842 от 01.02.2018 г. на Софийския районен съд по гр.д. № 30764/2017 г., е изменено постановеното решение № 28067 от 28.11.2017 г., в частта за разноски, като касаторът е осъден да заплати на „Топлофикация София“- ЕАД разноски за производството в две инстанции в общ размер на 415 лв.
Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно. Подробно се развиват доводи защо с поведението си ответникът е дал повод за предявяване на иска, въпреки направено с отговора на исковата молба признание на иска и защо първоинстанционното решение не е постановено при условията на чл. 237, ал. 1 ГПК , а искът е уважен заради погасяване на вземането поради давност. В отделно представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се извеждат два процесуалноправни въпроса като се твърди за първия, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а за втория, че произнасянето от настоящата инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Навежда и се очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт.
Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ – ЕАД в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не ангажира писмено становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на III- то г.о., предвид данните по делото, намира касационна жалба за недопустима съгласно чл. 248, ал. 3, изр.2- ро, във вр. чл.280,ал.1,т.1 ГПК като насочена срещу определение за изменение на решение в частта за разноски, което решение не подлежи на касационно обжалване като постановено по иск за недължимост на вземане с цена до 5000 лв.
Гр.д. № 30764/ 2017 г. по описа на Софийския районен съд е образувано по иска на П. П. М. срещу „Топлофикация София“- ЕАД за признаване на установено, че не дължи на ответника сумата от 351.70 лв. като цена на доставена топлинна енергия за периода м. Декември 2011 г.- м. Януари 2014 г., поради давност.
Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК определенията по съществото на искания за допълване или изменение на решението в частта за разноски се обжалват по реда, по който се обжалва самото решение. Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване заради цената на иска, не подлежи на касационно обжалване и въззивното определение, с което решението е допълнено или изменено в частта си за разноски.
Като недопустима касационната жалба следва да се остави без разглеждане и производството по нея да се прекрати, поради което Върховният касационен съд, състав на състав на III- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба № 73060 /25.05.2018 г. срещу определение № 7876 от 05.04.2018 г. на Софийски градски съд по ч. гр.д. № 4446/2018 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 3267/ 2018 г. по описа на ВКС, III- то г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му чрез препис на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: