О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
София, 16. 07. 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3710 /2013 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П.” АД, [населено място] срещу въззивно решение от 05.03.2013 г. по възз. гр.д. № 717 /2012 г. на Кюстендилски окръжен съд, г.о., с което е оставено в сила решение от 22.07.2011 г. и решение от 20.09.2012 г. (за поправка на ЯФГ в първото) по гр.д. № 1019 /2005 г. на Кюстендилски районен съд, г.о., с което са отхвърлени искове 1) по чл.108 ЗС за поземлен имот в [населено място] – терен с площ 4 598 кв.м., част от УПИ, застроен със сграда на един етаж с площ 613 кв.м., с посочени идентификатори по КП и 2) по чл.59 ЗЗД – за обезщетение за този имот.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна [фирма], [населено място], не е подала отговор на касационната жалба.
Касационната жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Първоинстанционното и въззивното производство са се развили по реда на ГПК от 1952 г. (отм.).
Ревандикационният иск е основан на твърдения, че ищецът е придобил процесния имот чрез покупко-продажба с нотариална сделка през 2004 г., а ответното дружество владее имота и оспорва правото му и се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост от 1999 г..
Ответникът оспорва исковете (л.18) с доводи за липса на идентичност на процесния имот с купения от ищеца, че ищецът не е собственик и не е придобивал никога процесния имот, нито праводателят му е бил някога собственик, и че ответникът е собственик на имота, който е бил включен в капитала и баланса при преобразуването и приватизацията на дружеството, както и че ответникът и праводателят му владеят имота повече от 40 години. Ответникът е заявил, че оспорва нотариалния акт, с който ищецът твърди, че е придобил собствеността.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не се установява процесният имот да е бил предоставен на праводателя на праводателя на ищеца за стопанисване и управление и че дори не е бил стопанисван от праводателя на ищеца, както и че процесният имот не е бил обект на прехвърлителната сделка, от която ищецът претендира основанието на иска си за ревандикация. Въззивният съд е приел също, че влязлото в сила решение по спор между страните по иск с правно основание чл.59 ЗЗД за предходен период от време няма сила на пресъдено нещо за разгледаните между страните искове по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД; а от отхвърлянето на иска по чл.108 ЗС следва отхвърлянето на иска по чл.59 ЗЗД, който е функционално обусловен от него.
Жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос : обвързан ли е съдът с формалната доказателствена сила на нотариален акт, обективиращ договор за покупко-продажба на недвижим имот, щом оспорващият правото на собственост на страната, легитимираща се с този нотариален акт, не е оспорил самия нотариален акт.
Видно от изложението, въпросът не е обуславящ, доколкото в първото съдебно заседание по делото, производството по което се е развило по реда на ГПК от 1952 г. (отм.), ответникът изрично е заявил, че оспорва правото на собственост на ищеца и придобиването на имота от него и от праводателя му и че оспорва нотариалния акт, съставен за покупко-продажбата на процесния имот от ищеца.
Жалбоподателят извежда материалноправния въпрос : при режима на ЗТСУ (отм.) има ли подробният устройствен план вещноправно действие в случаите на отреждане на парцел за имот, собственост на даден правен субект.
Въпросът не е обуславящ, въззивният съд не е приел, че искът по чл.108 ЗС е неоснователен поради това, че подробният устройствен план няма вещноправно действие, а защото е приел, че не е доказано, че праводателят на ищеца е придобил процесния имот.
Жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос : включва ли се в силата на пресъдено нещо (на съдебно решение) конкретен юридически факт, въз основа на който се претендира субективно имуществено право, както и обстоятелства или правоотношения, щом са включени в спорното право.
Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с разрешенията в съдебно решение № 89 /11.07.2011 г. по т.д. № 716 /2010 г. на ВКС, І т.о. и в съдебно решение № 55 /22.02.2011 г. по т.д. № 812 /2011 г. на ВКС, ІІ т.о..
Този въпрос е твърде общ и не е свързан с конкретни изводи на въззивния съд по делото, следователно не отговаря на изискванията за мотивиране на решението по чл.284,ал.3 ГПК и по тълкуването в ТР № 1 //2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС.
От значение за изводите на въззивния съд е въпросът дали обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебно решение, с което е уважен иск по чл.59 ЗЗД, се простират върху правото на собственост на ищеца върху имота, за който е присъдено обезщетение.
Но доколкото такъв въпрос може да бъде уточнен по реда на т.2 нот № 1 //2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, и той не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посоченото съдебно решение № 89 /11.07.2011 г. по т.д. № 716 /2010 г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което не е даден отговор на него, а на друг въпрос : за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решение по частичен иск : че установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо.
Следователно твърдението за противоречива практика е неоснователно, доколкото няма сходство в двата правни въпроса, нито в техните разрешения. Тъй като няма сходства във въпросите и в отговорите, няма противоречиво разрешение по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Посоченото съдебно решение 55 /22.02.2011 г. по т.д. № 812 /2011 г. на ВКС, ІІ т.о. не е представено като приложение на касационната жалба. Съдебно решение с посочения номер и дата не се намира в компютърните програми със съдебна практика, нито в компютърната програма на ВКС.
В програмите има търговско дело с такъв номер на 2-ро т.о. на ВКС, по него е регистрирано определение № 663 от 20.08.2012 г. по т.д. № 812 т.д. № 812 /2011 г. на ВКС, ІІ т.о., с което е допуснато касационно обжалване по правния въпрос за фактическия състав на преферентния иск по чл.646,ал.2,т.1 ТЗ. (установителен иск за признаване за установено по отношение на кредиторите на несъстоятелността на нищожността на извършените от [фирма]/н/ плащания по фактури с посочени номера като цена на доставени по тях стоки от доставчика [фирма] с посочен общ размер). Този въпрос няма сходства с изведения и с уточнения обуславящ въпрос. На него не е даден отговор (не е постановено решение по реда на чл.290 ГПК, а производството е спряно с определение № 166 /28.06.2013 г.). Поради липсата на сходство във въпросите и в отговори, няма противоречиво разрешение по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Общият извод е, че и по този изведен въпрос не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
Жалбоподателят извежда материалноправния въпрос : конститутивно ли е решението на съда за регистриране на капитал или за увеличението на капитал на търговско дружество по силата на извършена непарична вноска и има ли това решение прехвърлително действие по отношение на непаричната вноска.
Въпросът не е обуславящ, въззивният съд не е отхвърлил исковете поради извод, че съдебно решение за непарична вноска няма конститутивно действие, нито поради извод, че такова решение няма прехвърлително действие по отношение на непаричната вноска.
Въззивният съд е намерил за правилни изводите на районния съд, който въз основа на анализ на събраните доказателства по делото е приел, че няма доказателства, че именно процесният имот е внесен в капитала на праводател на ищеца.
Поради изложеното следва да се приеме, че не е осъществено основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски, не е доказала, че е направила такива и разноски не следва да и се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 05.03.2013 г. по възз. гр.д. № 717 /2012 г. на Кюстендилски окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.