1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
гр.София, 16.09.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четиринадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3700/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение на Бургаски окръжен съд № V-1292 от 08.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 890/ 2016 г., с което е потвърдено определение на Поморийски районен съд от 28.03.2016 г. по гр.д.№ 475/ 2015 г. По този начин е прекратено производството по предявения от жалбоподателя иск против етажните собственици на жилищна сграда с идентификатор *****.***.**.* по кадастралната карта на [населено място] за отмяна на решения на общото събрание на етажните собственици от 21.08.2015 г. Определението е постановено по съображения, че ищецът е пропуснал 30-дневният преклузивен срок по чл.40 ал.2 ЗУЕС за предявяване на иска.
Жалбоподателят поддържа, че въззивното определение е неправилно като основано на превратно възприемане на доказателствата по делото. Според него от свидетелските показания не следва приетия за установен от въззивния съд факт – че взетите решения на общото събрание са оповестени на 21.08.2015 г. чрез поставяне на съобщение за изготвяне на протокола на входната врата на етажната собственост. Напротив, гласните доказателства, според касатора, не опровергават неговото отрицателно фактическо твърдение, че такова съобщение не е било поставено. Въззивният съд се позовал, при установяване на спорния факт, единствено на показанията на свидетеля П., които сам приел за „некоректни”. Поради това моли за отмяната на въззивния акт, а като основание за допускането му до касационно обжалване формулира процесуалноправния въпрос за правомощието на въззивния съд да приеме за установен релевантен факт единствено въз основа на свидетелски показания, които сам е възприел както некоректни и неносещи информация за този факт. Счита, че в обжалваното определение на този въпрос е дадено разрешение, което е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна не взема становище.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
За да потвърди обжалваното пред него първоинстанционно определение, въззивният съд приел, че ищецът е етажен собственик – притежава самостоятелни обекти в жилищна сграда в [населено място], [улица]. На 21.08.2015 г. било проведено общо събрание на етажните собственици в сградата и били приети решения по предварително обявения дневен ред. На същата дата бил съставен протокол за взетите решения и било поставено съобщение на входната врата за изготвянето му. Взетите решения можело да се оспорят пред съда в 30-дневен срок от оповестяването им, а исковата молба, по която е образувано производството за отмяна на решенията, е подадена на 25.09.2015 г. – след изтичането му. Съдът намерил за недоказани твърденията на ищеца, че съобщение за изготвяне на протокола не е поставено на 21.08.2015 г., като счел, че това твърдение не се установява от показанията на посочения от ищеца свидетел Ч.. Обратно, от показанията на свидетеля П., макар неконкретни, се установява обстоятелството, че след залепване на съобщението в кратък срок същото било отстранено.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос не обуславя обжалвания акт. Този въпрос би бил релевантен, ако въззивният съд е приел за установен факт от свидетелски показания, които сам е обявил за некоректни. В случая съдът не е изложил мотиви, че показанията на свидетеля П. са „некоректни”. Той е приел, че макар тези показания да не са достатъчно конкретни, те са достатъчни за установяване на факта, че съобщение е било залепено съгласно съставения за това протокол (на 21.08.2015 г. в 19,00 часа), макар след това да било отстранено. Поради това не обуславя решаващите изводи на инстанцията по същество въпросът „Следва ли да се приеме за установен факт въз основа на свидетелски показания, които самият съд е счел за „некоректни” и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Бургаски окръжен съд № V-1292 от 08.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 890/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: