О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№410
гр. София, 17.11.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева т.д. № 61179 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 10 от 19.01.2016г. постановено по т.д. № 237/2015г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 48 от 21.03.2015г. по т.д. № 139/2014г. на Русенски окръжен съд за осъждане на [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 29 900лв., частично от вземане за 140 326,57 лв., за доставени, но неплатени горива, заедно със законната лихва, считано от 22.05.2014г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 100лв., частично от вземане в размер на 26 506,13лв.
В касационната жалба, подадена от ответното дружество [фирма], се поддържа че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като обжалваното първоинстанционно решение е постановено от съдия, спрямо когото са били налице основания за отвод. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя въпроса дали въззивният съд следва да обезсили или да отмени първоинстанционния акт, ако е постановен от съдия, който е бил в договорни отношения със страна по делото в качеството си на адвокат, които обстоятелства са станали известни едва по време на въззивното производство. К. се позовава на хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с Тълкувателно решение № 13 от 1976г. на ОСГК на ВКС или на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
В. съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен иска по чл. 327 ТЗ. Приел е, че между страните са съществували трайни търговски взаимоотношения по доставка на дизелово гориво и бензин, за които е сключен безсрочен договор; през 2012г. ищецът е доставял горива, за което са съставяни фактури, но цената не е изцяло заплатена от купувача. За уреждане на отношенията страните са подписали на 13.06.2013г. споразумение, в което са уточнени дължимите суми. Заявеното оспорване на подписа на представителя на ответното дружество върху споразумението, съдът е намерил за недоказано предвид приетите графологични експертизи, че подписът е положен от управителя С. С.. Приетата счетоводна експертиза установява, че дължимата сума по всички фактури, след извършените плащания и извършени прихващания с банкова гаранция, са в размер на 140 326,57лв., при което предявеният частичен иск за 29 900лв. е основателен. Основателна е и частичната претенция за обезщетение за забавено плащане в размер на 100лв., която е част от уговорената лихва за просрочие в размер на 20 %. Направените за първи път пред въззивния съд оплаквания за постановяване на решението на Русенски окръжен съд от докладчик, спрямо когото е било налице основание за отвод, съдът е намерил за неоснователни. Посочил е, че искане за отвод не е била правено пред първата инстанция, както и че наличието на основание за отвод не обуславя нищожност или недопустимост на постановеното решение.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Повдигнатият от касатора въпрос дали решението на първоинстанционния съд подлежи на обезсилване или на отмяна, ако е постановено от съдия, спрямо когото е било налице основание за отвод, има принципен отговор в Тълкувателно решение № 13 от 1976г. на ОСГК, според което постановеното решение в нарушение на чл.12, ал.1 ГПК/отм./, сега чл. 22 ГПК, е неправилно, а не нищожно; съдебният акт е законен, но порокът на решението е свързан с основание за евентуална предубеденост на участвалия въпреки забраната на чл.12, ал.1 ГПК/отм./ съдия, което може да доведе до постановяване на решение, противоречащо на действителното правно положение по спора, с който е сезиран съдът.
В случая за първи път пред въззивния съд са представени доказателства, които обуславят основание за отвод по чл. 22, ал.1, т.4 ГПК на съдията, разгледал делото в първата инстанция, тъй като в качеството си на адвокат е бил пълномощник на страна по делото. В съответствие с тълкувателния акт Великотърновски апелативен съд съдът е приел, че решението не е нищожно, нито недопустимо, а по неговата правилност се е произнесъл в рамките на правомощията си като въззивна инстанция – сам е извършил обсъждане на събраните доказателства и е достигнал до свои собствени правни изводи. По този начин е преодоляно евентуалното съмнение за постановяване на решение по същество от предубеден съдия. Още повече, въззивната инстанция не разполага с правомощие да отменя и връща делото за ново разглеждане при неправилност на обжалвания съдебен акт – чл. 271 ГПК. Затова единственият начин да поправи допуснатото процесуално нарушение е като сама разгледа спора по същество и провери оплакванията срещу постановения акт.
Предвид изложеното не се установява наличие на поддържаното основание за достъп до касационен контрол и такъв следва да бъде отказан.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение № 10 от 19.01.2016г. постановено по т.д. № 237/2015г. на Великотърновски апелативен съд по касационната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: