5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
[населено място], 02.08.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия,първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли ,през две хиляди и седемнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 1542 по описа за две хиляди и седемнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] и [фирма] против определение № 171 / 25.04.2017 г. по ч.т.д. № 125/2017 год. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 311/20.03.2017 год., постановено по т.д.№ 243/2014 год. от Окръжен съд – Бургас.С потвърденото определение е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите за постановяване съдебен акт за заличаване вписването на исковите молби – извършено под № 128, том ІІ на 26.05.2016 год. и под № 253, том ІІ на 18.07.2014 год. , в Служба по вписванията към Районен съд Бургас, по които е образувано производството по гр.д.№ 243/2014 год. на Бургаски окръжен съд, приключило с уважаване исковете,предявени от С. Т. С. против жалбоподателите, с правно основание чл.135 ЗЗД, влязло в сила решение, отбелязано по реда на чл.14 от ПВ под № 125, том 11, на 14.12.2016 година. Жалбоподателите оспорват извода на въззивния съд, че постановеният от първоинстанционния съд отказ за произнасяне по молбата им за заличаване вписването на исковите молби , поради липса на правен интерес, е правилен,по съображения,че основанието на чл.13 ПВ, въз основа на което се прави искането, е приложимо само в случай на отхвърляне на искове, по които са вписани исковите молби, или в случай на прекратяване производството по същите. Обосновават се с редакцията на чл.13 ПВ, който наред с хипотезата на постановяване заличаване вписването ,с отбелязване съдебния акт, с който се прекратява производството, образувано по вписаните искови молби, визира и хипотеза на заличаване вписването по чл.12 вр. с чл.11 ПВ с отбелязване на „съдебния акт,с който се постановява заличаването„ . Интерес от заличаване на вписването, предвид удовлетворяване на кредитора, в обезпечение вземанията на който към ответниците – жалбоподатели са били уважени исковете с правно основание чл.135 ЗЗД, исковите молби по които са били вписани, жалбоподателите обосновават с възможността за безпрепятствено последващо отчуждаване на имотите – предмет на атакуваните чрез исковете по чл.135 ЗЗД сделки, чрез даване гласност на обстоятелството, че спорът между страните е приключил , с удовлетовряване на кредитора.С изпълнение на съдебното решение , постановено и по самостоятелен осъдителен иск, защитно-охранителната функция на вписването на исковата молба,според жалбоподателите, е отпаднала, поради което същото следва да бъде заличено.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Предявените от С. С. против [фирма] и [фирма] искове, с правно основание чл.135 ЗЗД,предмет на т.д.№ 243/2014 г. на Бургаски окръжен съд, за обявяване относително-недействителни спрямо нея, сключените от първия, в качеството на продавач, с втория, в качеството на купувач,сделки по покупко-продажба на няколко недвижими имота, в обезпечаване вземанията й като кредитор на [фирма] , са уважени с влязло в сила решение.Със същото ,по обективно съединен с исковете по чл.135 ЗЗД иск , [фирма] е осъдено да заплати на С. С. сумата от 389 112 евро. Ответниците са подали молба до Бургаски окръжен съд, постановил влязлото в сила решение, с искане , на основание чл.13 ПВ, съдът да постанови акт за заличаване на вписването на исковата молба и отбелязването на съдебното решение, представяйки удостоверение от частен съдебен изпълнител Т. М.,по изп.дело № 20168030402697, за изплатен към С. С. дълг, в изпълнителното производство,образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязлото осъдително решение по т.д.№ 243 / 2014 год. на Бургаски окръжен съд.
Първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата, поради липса на правен интерес,позовавайки се на това, че чл.13 ПВ урежда само две възможни хипотези на заличаване – въз основа на отхвърлително решение по вписаните искови молби и въз основа на определение за прекратяване на производството.Само в тези две хипотези, според съда, ответникът има правен интерес от заличаване на вписването, даващо гласност на спора .
Въззивният съд е споделил тези мотиви , обосновавайки се и с чл.14 ПВ, според който, когато е уважен предявеният иск, по който е вписана исковата молба, решението подлежи на отбелязване, както и с това, че ПВ не предвижда вписване на удостоверението за изплатен дълг.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ При кои случаи следва да се постанови изричен съдебен акт на съда , постановяващ заличаване на вписването, по смисъла на чл.13 ПВ ? и 2/ В случаите, когато вписаната искова молба е обезпечавала правата на кредитор по заведен П. иск и същият е уважен с отбелязване на съдебното решение , а ответникът е изплатил дълга към ищеца , следва ли вписаната искова молба да бъде заличена с акт на съда по смисъла на чл.13 ПВ, за да се даде гласност, че защитно-охранителната функция на вписаната искова молба е отпаднала , доколкото съдията по вписванията няма право на преценка налице ли са предпоставките за заличаване вписването й ? Всеки от въпросите се обосновава в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като жалбоподателите се позовават на неяснота на разпоредбата на чл.13 ПВ, в тази й част – заличаване на вписването по чл.12 вр. с чл.11 ПВ , чрез отбелязване „съдебния акт, с който се постановява заличаването„, наред с формирана задължителна съдебна практика,според която защитното действие на исковата молба отпада с влизане в сила на съдебния акт, независимо дали самото вписване е заличено по реда на чл.13 ПВ – опр.№ 398/04.12.2014 год. по ч.г.д.№ 5266/ 2014 год. на ІІ г.о. на ВКС. Наред с хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа и основание по т.2 на разпоредбата,поради противоречие на въззивното определение с казуална съдебна практика – опр.№ 3429/10.07.2015 год. по гр.д.№ 1772/ 2015 год. на Пловдивски окръжен съд.
Първият от въпросите е зададен в обобщаване всички възможни хипотези на заличаване, въз основа на акт на съда, по чл.13 ПВ, с което надхвърля обхвата на правния спор и като такъв не удовлетворява изискването за правен. В релевантната за спора хипотеза, същият е конкретизиран чрез втория от формулираните въпроси, който удовлетворява изискването за правен – отговор на същия е обусловил решаващите мотиви на въззивното определение.
Не е обоснован допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК , с определение № 3429 по гр.д.№ 1772 / 2015 год. на Пловдивски окръжен съд. Със същото действително е отменен отказ на Пловдивски окръжен съд за заличаване на вписването и постановено такова във входящия регистър на съответната служба по вписвания, на исковата молба по предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД, но като основание за това е прието отпаднало защитно-оповестително действие на вписването на исковата молба, предвид неизвършено отбелязване на съдебното решение в частта, уважаваща иска по чл.135 ЗС, в 6- месечния срок, съгласно чл.115 ал.2 ЗС. Така съдът, макар да го е коментирал, е ирелевирал за заличаването на вписването на исковата молба значението на удовлетворяването на кредитора – ищец по Павловия иск / което удовлетворяване не е и предмет на същия този иск /, на практика осигурявайки формално уеднаквяне на вече настъпили по силата на закона правни последици – отпаднало защитно-оповестително действие на вписването на исковата молба – и обективирането му в правния мир.
Не се явява обоснован и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, хипотезата предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма / каквато се сочи чл.13 ПВ / , но и създадена по тълкуването й противоречива практика или макар непротиворечива такава, но с обосноваване предпоставки за преодоляването й,като неправилна. Такава съдебна практика,респ. предпоставки за преодоляването й, жалбоподателят не е представил, нито обосновал. Напротив , реш.№ 448 / 30.11.2011 год. по гр.д. № 100/2011 год. на І г.о. на ВКС ясно и категорично посочва, че чл.13 ПВ касае случаите, когато производството е прекратено с влязло в сила определение или с влязло в сила решение искът е отхвърлен / аналогично коментирано и в опр. № 104 по ч.г.д.№ 652 / 2016 год. на ІV г.о. на ВКС, макар същото да не съставлява задължителна съдебна практика /. Подобно тълкуване е напълно съответно на защитно-оповестителното действие на вписването, което чрез вписване на исковата молба покрива периода от предявяването на иска до постановяване на съдебното решение.След отбелязване на съдебното решение, уважаващо иска, оповестително-защитното действие на вписването на исковата молба не се заличава с обратна сила , а отпада занапред, като заместено от функцията по отбелязване на съдебното решение. Само ако такова отбелязване не бъде извършено в 6-месечния срок, съгласно чл.115 ал.2 ЗС, или искът бъде отхвърлен, е налице основание за заличаването му с обратна сила от предявяването на иска, но не такава е настоящата хипотеза. Жалбоподателите претендират заличаване с обратна сила въз основа на обстоятелства по начало неотносими към предмета на Павловия иск – удовлетворяване на кредитора по същия – и последващи спрямо постановяването на съдебното решение по този иск. Те не рефлектират върху основанието за защита на ищеца чрез вписването, в периода от предявяването на иска до постановяване на съдебното решение, така както рефлектира определение за прекратяване на производството или съдебно решение за отхвърляне на иска. Цитираното от жалрбоподателите определение № 398 по ч.гр.д. № 5266/2014 год. на ІІ г.о. на ВКС не е задължителна съдебна практика, предвид недопуснато касационно обжалване със същото, макар в производство по чл.274 ал.3 ГПК, но не е и в противоречие , а в пълен унисон с преждеизложеното. То единствено акцентира на обстоятелството, че в хипотеза на уважен иск , по който исковата молба е била вписана, но при неизвършено отбелязване на съдебното решение в срока съгласно чл.115 ал.2 ЗС,ще отпадне и без формалното му заличаване, защитно-оповестителната функция на вписването, а вписване на решението след изтичане срока по чл.115 ал.2 ЗС ще има действие от деня на вписването му, не и за периода от исковата молба до постановяване на съдебното решение.Противно на разрешението във визираната от жалбоподателите казуална съдебна практика, съдебният състав очевидно споделя разбирането,че тази хипотеза е извън обхвата на чл.13 ПВ, доколкото последиците настъпват по силата на закона.
Предвид гореизложеното, не е налице основание за допускане на касационното обжалване .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 171/25.04.2017 г. по ч.т.д. № 125 / 2017 год. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :