1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
гр.София, 20.09.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3172/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на Н. С. С. срещу определение на Варненски окръжен съд № 558 от 28.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 404/ 2018 г., с което е потвърдено определение на Варненски районен съд от 12.02.2018 г. по гр.д.№ 17476/ 2017 г. и по този начин е прекратено производството по предявения от частния жалбоподател иск против [фирма], [населено място], за признаване за установено между страните, че не съществува задължение на ищеца спрямо ответника за заплащане на сумата 7 428,32 лв – главница за незаплатена електроенергия за период февруари 2007 г. – декември 2010 г.
Жалбоподателят поддържа недопустимост на обжалваното определение като постановено по нередовна искова молба – такава, при която е налице противоречие между обстоятелствата, на които се основава искането и петитума. Евентуално поддържа, че определението е неправилно, тъй като е постановено въз основа на погрешното разбиране, че прекратяването на изпълнителното производство за събиране на вземането лишава длъжника по изпълнението от правен интерес да търси установяване със сила на пресъдено нещо на несъществуването на това вземане. Според касатора такъв интерес за него е налице, тъй като за кредитора остава възможността отново да предяви вземането за принудително изпълнение. Счита, че това обосновава интереса му от предявения отрицателен установителен иск, а въззивното определение, в което е прието обратното, моли да бъде отменено. Като основание за допускането на същото до касационен контрол сочи неговата вероятна недопустимост, евентуално очевидната му неправилност. Освен това поставя процесуалноправните въпроси „Има ли длъжникът правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане по издаден срещу него изпълнителен лист, ако не е налице висящо изпълнително дело за вземането по ИЛ и длъжникът твърди, че вземането по ИЛ е погасено по давност, изтекла по време на висящия изпълнителен процес?” и „Допустимо ли е предявяване на отрицателен установителен иск за установяване на недължимост на вземане, като погасено по давност, изтекла след снабдяването на кредитора – ответник с изпълнителен лист по реда на чл.410 и сл. ГПК, при липса на висящо изпълнително производство за събиране на въпросното вземане по ИЛ?”. Счита, че въззивният съд е отговорил на тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Ответната страна оспорва частната жалба с доводи, че правните разрешения на въззивния съд са в съответствие с установената практика и че при условията на прекратено изпълнително производство длъжникът по изпълнението няма интерес от предявяване на иск за несъществуване на изпълняемото право.
Частната жалба е допустима, а са налице и предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Въззивният съд е приел, че производството е образувано по искова молба на Н. С. С. против [фирма], основана на твърдения за издаден изпълнителен лист в полза на ответника срещу ищеца за сумата 7 428,32 лв – главница за незаплатена електроенергия за период февруари 2007 г. – декември 2010 г. Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, тъй като в образуваното за събиране на това вземане изпълнително производство кредиторът е бездействал в продължение на повече от 5 години. Поради това отправя искане да се установи в отношенията между страните, че вземането не съществува. Съдът посочил, че към момента на предявяване на исковата молба действително е имало висящо изпълнително производство за събиране на исковата сума с взискател ответника и длъжник ищеца, но това производство впоследствие е прекратено с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител. Съдът извел, че с прекратяването на производството отпада интересът от установяване на несъществуването на вземането по исков ред, тъй като исковата защита на длъжника по изпълнението е възможна само при висящност на изпълнителния процес. С отпадане на интереса, за който съдът следи служебно и след предявяване на иска, производството става недопустимо и подлежи на прекратяване.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, поставените процесуалноправни въпроси са обуславящи, тъй като съдът е приел липса на интерес от искова защита, съответно недопустимост на предявени иск за несъществуване на право, ако образуваното за принудителното изпълнение на това право производство е прекратено. Основателно касаторът поддържа, че това разрешение е дадено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч.т.д.№ 1660/ 2016 г., І т.о., изрично се приема, че предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство.
Обратното е прието от въззивния съд в обжалвания акт, поради което същият следва да бъде допуснат до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед установената по поставените правни въпроси съдебна практика, разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Ищецът сочи в исковата си молба, че срещу него е издаден изпълнителен лист за вземане, което към момента на предявяване на иска е погасено по давност поради непредприемане на действия за принудителното му събиране в продължение на повече от 5 години. При тези твърдения отправя искане да бъде признато в отношенията между него и кредитора, че това вземане не съществува. Така предявеният иск е допустим, тъй като длъжникът има интерес да установи погасяването на вземането по давност, независимо дали за събирането на вземането е било образувано изпълнително производство и висящо ли е то. Обратното е прието от инстанциите по същество, поради което актовете им следва да бъдат отменени и делото да бъде върнато на надлежния съд за разглеждане на спора.
Разноските, включително за настоящето производство, следва да бъдат разпределени от съда по същество с оглед крайния резултат по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Варненски окръжен съд № 558 от 28.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 404/ 2018 г.
ОТМЕНЯ определение на Варненски окръжен съд № 558 от 28.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 404/ 2018 г. и потвърденото с него определение на Варненски районен съд от 12.02.2018 г. по гр.д.№ 17476/ 2017 г.
ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: