О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 410
София 23.06. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2756/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Л. Е. Л. чрез пълномощника си адв. С. е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-А г.о. № 6504 от 26.09.2013г. по гр.д.№ 1330/2013г.
Касационната жалба е подадена в срок , отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответницата М. В. Л. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че поставените в изложението за допускане на касационното обжалване въпроси не са решаващи за делото и не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 76 състав от 19.11.2012г., гр.д. № 22776/2011г., с което е отхвърлен иска, предявен от Л. Е. Л. против М. В. Л. за делба на двуетажна вилна сграда, с площ 46 кв.м., и на правото на строеж върху държавна земя, съставляваща УПИ VІІ-50, кв.24 по плана на [населено място] – поземлен имот с идентификатор 29150.7104.50 .
В. съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, бракът им е сключен през 1962г. и прекратен през 1991г. с развод. С влязло в сила решение от 27.12.2005г., гр.д.3912/02г. е прието за установено на основание чл.21, ал.1 СК/отм./ по предявеният от М. В. Л. против Л. Е. Л. , че е изключителен собственик на 9653/10282 ид.ч. от имота, предмет на настоящото дело. От 1991г. владението е осъществявано само от М. В. Л.. Давността не е прекъсната по смисъла на чл.116, б.”б” ЗЗД с предявяване на иска за признаване на пълно преобразуване на лично имущество при придобиването на имота , защото разпоредбата намира приложение при предявяване на петиторен иск за защита на правото на собственост – установителен или ревандикационен, от страната, срещу която тече давността. Срокът от 10 години по чл.79 ал.1 ЗС е изтекъл най-късно през 2006г., поради което не е налице съсобственост и искът за делба е неоснователен.
В изложението за допускане на касационното обжалване след уточнението с молбата от 24.02.2014г. е поставен правният въпрос тече ли придобивна давност в полза на ищеца по иск по чл.21 ал.1 СК 1985г. /отм./ срещу ответника по същия иск през времетраенето на съдебния процес относно вземането като се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Свързан с решаващите изводи на съда по конкретното дело въпросът засяга предпоставките за прекъсване на придобивната давност . Разпоредбите както за спиране, така и за прекъсване на давността – чл.115 и чл.116 ЗЗД са императивни и многократно ВКС се е произнасял в своята практика, включително и задължителната по чл.290 ГПК , че те не могат да се тълкуват разширително – срв. решение № 212 от 13.09.2011 г. по гр. д. № 70/2010 г. на ВКС, І г.о. , в което се приема, че юридически факт, който не може да се отнесе към нито една от хипотезите в закона , не може да прекъсне давността. Също така с решение № 401 от 12.01.2012 г. по гр. д. № 895/2010г. на ВКС I г. о. е прието, че придобивната давност се прекъсва, когато собственикът е предявил установителен или ревандикационен иск срещу владелеца, който се позовава на давността. В случая тази практика е съобразена, поради което не са налице основанията на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-А г.о. № 6504 от 26.09.2013г. по гр.д.№ 1330/2013г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: