3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.410
София, 28.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 304/2011 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу определение № 10 от 07.01.2011 г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 7/2011 г. Със същото е потвърдено разпореждане № 488 от 05.11.2010 г. на Търговищки районен съд по ч. гр. д. № 1998/2010, с което е оставено без уважение заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма], [населено място] въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК за сумата 203 174.28 лв., от която главница в размер на 175 857.93 лв. по договор за банков кредит от 18.05.2006 г., договорна лихва в размер на 26 074.34 лв. и 10 019.67 лв. такси и разноски по делото.
В частната касационна жалба са въведени доводи за нарушения на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В депозираното по делото изложение по чл. 284, ал. 3,т. 1 ГПК частният жалбоподател е обусловил допустимостта на касационното обжалване с произнасянето от въззивния съд по въпроса за реквизитите на „извлечение от счетоводните книги”, който бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 693 от 16.11.2009 г. по ч.т.д.№ 731/2009 г., ІІ т.о.; определение № 697 от 19.11.2009г. по ч.т.д.№ 618/2009 г., ІІ т.о. и определение № 264 от 07.05.2009 г. по ч.гр.д.№ 210/2009 г., ТК, І т.о.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е изразил становище в срока и по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страната, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди отказа за издаване на заповед за незабавно изпълнение въззивният съд е приел, че представеният документ – извлечение на счетоводните записвания на банката не съдържа данни за движението по погасяване на кредита, както и данни за изискуемост на претендираното вземане, което не ставало ясно и от представения по делото договор, според чл.25 от който банката имала право да направи кредита предсрочно изискуем при неизпълнение от кредитополучателя на което и да било от поетите договорни задължения.
Поставеният от частния касатор правен въпрос за съдържанието на извлечението от счетоводните книги за установяване на изискуемо и ликвидно вземане е релевантен за спора въпрос, но не е налице допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В цитираните от него е съдебни актове, както и в служебно известните на състава определение № 118/2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 25/2009 г., ІІ т.о.; определение № 264/2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 210/2009 г., I т. о., е застъпено становището, че за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката – заявител срещу длъжника, извлечението по чл. 417, т. 2 от ГПК трябва да съдържа данни за договора за кредит, за кредитополучателя, за поетото задължение и размера на кредита, за непогасения размер на вземането – главница и лихви, и за момента на неговата изискуемост. Независимо от спецификите на разрешените казуси, в цитираните определения еднопосочно е изразено разбиране, че когато заявителят се позовава на предсрочна изискуемост на целия кредит или на част от него, фактът на предсрочната изискуемост също трябва да е удостоверен в извлечението с посочване на основанието и момента на настъпването й. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е процедирал в съответствие с посочената практика като е потвърдил отказа на първоинстанционния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК поради отсъствие на удостоверени в извлечението на заявителя данни за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, предоставен с договора от 18.05.2006 г. Непосочването в извлечението на конкретни обстоятелства, уговорени в договора като условие за настъпване на предсрочната изискуемост – неплащане на вноска/вноски за главница и/или лихва по кредита, и на момента, към който те са осъществени, лишава извлечението от удостоверителна сила по чл. 418, ал. 2 от ГПК и сочи на неоснователност на заявлението по чл. 417 от ГПК. Съответствието на така възприетото разрешение с практиката на ВКС обосновава извод, че не са налице предпоставките на закона за достъп на въззивното определение до касационен контрол.
С оглед недопускането на касационно обжалване внесената държавна такса за разглеждане на частната касационна жалба в размер на 30 лв. /разликата над сумата 15 лв. до сумата 45 лв./ се явява недължимо платена и следва да бъде върната на частния жалбоподател.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10 от 07.01.2011 г. по ч. гр. д. № 7/2011 г. на Търговищкия окръжен съд.
ОСВОБОЖДАВА внесената от [фирма], [населено място] по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 30.00 /тридесет/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: