О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
София, 29.05.2012
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 941/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Кр. А. като пълномощник на [фирма] [населено място] срещу решение № 42 от 27. 05.2011 г. по в.гр.д. № 57/2011 г. на Бургаския апелативен съд. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът е обосновал наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулирани са следните въпроси: от значение ли е за прилагане на разпоредбата на чл. 33, ал.2 ЗС дали моментът на вземане на решение от собственик на недвижим имот за продажбата му на повече от едно лице предхожда възникването на съсобствеността или е взето преди това; при възникване на съсобственост по силата на успешно проведен иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД длъжен ли е първоначалният собственик да се съобрази с разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗС при продажба на своята идеална част от имота на друго лице; правнорелевантни ли са за съсобствеността преддоговорните отношения на собственика с трето лице преди възникване на съсобствеността.
Ответникът по касация [фирма] в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че същата не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като не са налице сочените от касатора основания за това.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 404 от 17.12.2010 г. по гр.д. № 112/09 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] и [фирма] иск по чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на ? ид. част от УПИ ІV в кв. 61 по подробния план на к.к. “Слънчев бряг- изток”, а по кадастралната карта и кадастралния регистър- поземлен имот с идентификатор 51500.505.272, с площ 823 кв.м с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползуване: незастроен имот за курортно- рекреационен обект.
По делото е прието за установено, че процесният имот е бил собственост на [фирма]. Чрез съответния си орган- Съвет на директорите, на 23.03.2004 г. дружеството е взело решение да го продаде на собствениците на хотел “Амфора” и “З.” при равни дялове. Предложението за продажба при тези условия е прието от двамата купувачи. През 2006 г. Агенцията по приватизация е дала разрешение за извършване на продажбата. През същата година [фирма] е предявил против [фирма] иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на 50% от УПИ ІV в кв. 61 по ПУП на туристическия комплекс ”Слънчев бряг- изток”, който е уважен с влязло на 03.06.2008 г. съдебно решение. Предложението за продажбата на другата ? ид. част на втория купувач- [фирма] не е било оттеглено, нито отхвърлено и до момента на извършване на продажбата с нотариален акт № 56, т.ХХХ, дело № 5664/ 10.10.2008 г. няма промяна в преддоговорните отношение между страните по договора.
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че след като е изразил съгласие за закупуване на 1/2 ид. част от имота при знание, че другата ? ид. част ще бъде продадена на друг купувач, касаторът не може да се ползува от правата по чл. 33, ал.2 ЗС. Приел, че разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗС визира хипотезата, когато съсобственикът взема решение да продаде своя дял от съсобствеността, след като тя вече е възникнала и не намира приложение в случаите, когато собственикът е взел решение да продаде вещта на повече от едно лице.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, следва при разрешаване на определен правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, въззивният съд да се е отклонил установената задължителна практика на ВКС, формирана чрез постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал.2 ЗСВ/ отм./, тълкувателни решения на ОСГТК, на ОСГК, на ОСТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Доколкото касаторът не се позовава на такива съдебни актове, не следва да се допуска касационно обжалване на това основание.
Приложените към касационната жалба решения на ВКС са постановени по реда на ГПК /отм./, поради което следва да се преценяват в контекста на основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. При съпоставката им с обжалваното въззивно решение се налага извод, че са постановени при друга фактическа обстановка и дават разрешение на някои правни въпроси, свързани с приложението на чл. 33, ал.2 ЗС и чл. 19, ал.3 ЗЗД, които обаче не стоят за разрешаване по настоящото дело. Нито едно от тези решения не третира хипотеза, при която собственикът на един имот е отправил предложение до двама или повече различни купувачи, които да придобият имота в съсобственост и последните да са приели да сключат договора при това условие. Поради това представените решения не могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Освен това вторият и третият от формулираните в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси не осъществяват и общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване- да са включени в предмета на делото и да са обусловили изхода по него. Въззивният съд не е изложил съображения за неприложимост на чл. 33, ал.1 ЗС в случаите, когато в резултат на успешно проведен иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД възниква съсобственост между продавача и купувача по предварителен договор за продажба на идеална част от недвижим имот, нито е приел, че преддоговорните отношения между единия съсобственик и трето лице по повод продажбата на идеална част от имота обвързват и са противопоставими на другия съсобственик. Преддоговорните отношения между [фирма] и [фирма] са обсъждани от въззивния съд в контекста на договорените между [фирма] и касатора съществени условия на договора – касаторът да придобие имота в съсобственост при равни права с конкретно определено друго лице, съобразно взетото от Съвета на директорите решение за продажба на имота и даденото по реда на чл. 28, ал.1 ЗПСК разрешение от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване и по първия въпрос- от значение ли е за прилагане на разпоредбата на чл. 33, ал.2 ЗС дали моментът на вземане на решение от собственик на недвижим имот за продажбата му на повече от едно лице предхожда възникването на съсобствеността или е взето преди това. Този въпрос не е обуславащ изхода на спора доколкото при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е придал решаващо значение на това, че се касае за продажба на идеални части от недвижим имот, която е под режима на ЗПСК, както и че волята на собственика да продаде имота в идеални части на две различни лица е достигнала до знанието на касатора пряко чрез отправеното до него предложение преди последният да е придобил качеството на съсобственик и същият се е съгласил да сключи договора при тези условия, поради което обстоятелството, че е придобил съответната идеална част, за която е договарял с продавача, преди да бъде прехвърлена идеалната част на другия купувач, не е достатъчно основание за уважаване на иска по чл. 33, ал.2 ЗС.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 42 от 27. 05.2011 г. по в.гр.д. № 57/2011 г. на Бургаския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: