Р Е Ш Е Н И Е
№ 410
София, 29.06.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на дванадесети май, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. 599 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. А. П. и Т. П. П., подадена от пълномощника им- адв. М. П. срещу въззивно решение № 193 от 9.12.2008 год. по гр.д. № 511/2007 год. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 10.05.2007 г. по гр.д. № 1160/2006 г. на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени предявените срещу С. “М”, гр. Б. искове за сумата от по 23 400 лв. за всеки един, представляваща обезщетение за имуществени вреди, заедно с лихва за забава в размер на 8847.24 лв., и по 25 000 лв. на всеки един, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихва за забава в размер на 9452.16 лв., претърпяни от смъртта на наследодателя им П. Т. П. , починал на 7.05.2003. г. в резултат на трудова злополука, настъпила на борда на кораб “К”, в териториални води на Кралство Испания, гр. Л.. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Искането е да се отмени обжалваното решение и се постанови ново от касационната инстанция, с което се уважат исковете, като им се присъдят и направените по делото разноски.
Ответната страна в писмения отговор на касационната жалба поддържа, че решението е правилно и следва да се остави в сила, тъй като не е причинна връзка между настъпилата смърт и полагания от наследодателя на касаторите труд.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателите- ищци в първоинстанционното производство за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени и имуществени вреди, въззивният съд е приел, че не е налице причинна връзка между настъпилата на 7.05.2003 г. смърт на наследодателя им, в следствие на получена на борда на кораба сърдечна криза-инфаркт на миокарда и полагания от него труд.
С определение № 984 от 30.07.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по въпроса за доказателствените средства, с които се установява причинната връзка между смъртта на наследодателя и условията на труд.
За да отхвърли исковете на касаторите с правно основание чл.200, ал.1 КТ, за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени от трудова злополука на наследодателя им П. Т. П. , починал на 7.05.2003. г. на борда на кораб “К”, въззивният съд е приел, че в случая не е установена такава. От представеното решение на НЕЛК от 9.03.2005 г. се установява, че е налице отказ за приемане на злополуката като трудова. Приел е, че смъртта е настъпила от нетравматично увреждане – инфаркт, за което съответните компетентни органи са отказали да признаят наличие на трудова злополука, съобразявайки разпоредбите на КСО и Наредба за медицинска експертиза на работоспособността, които задължително се прилагат, и според които болестта от която е починал П. П. не се счита за трудова злополука.
Редът за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл.200 КТ е определен в чл. 57 и сл. на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /Д. В. бр.6/2000 г./. Съгласно този ред длъжностното лице по чл. 60, ал.1 КСО издава разпорежане за приемане или неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр. Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение- от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото. Липсата на такова разпореждане дискредитира твърденията на касаторите- ищци в първоинстанционното производство за наличие на трудова злополука и обуславя отхвърляне на исковете по чл. 200, ал.1 КТ.
Решението на въззивния съд е правилно и постановено при точно приложение на материалния и процесуален закон. За да е налице фактическият състав на чл. 200 КТ следва да са установени елементите му- трудово правоотношение, трудова злополука и вреди, причинени на пострадалия. По делото е безспорно, че наследодателя на касаторите е бил в трудови правоотношения с ответното дружество по силата на което е работил като монтьор на кораба, че два дни след комантироването му и качването на кораба е починал, вследствие получена на борда на кораба сърдечна криза- инфаркт на миокарда, което се потвърждава и от представените доказателства. Исковете са предявени на 8.05.2006 г., като твърдението е, че смъртта е резултат на трудова злополука. Разпореждане на органа по чл.60, ал.1 КСО за наличие на трудова злополука в конкретния случай не е издадено, а напротив компетентния орган е отказал издаването на такъв акт. С ЕР № 317 от 9.03.2005 г. НЕЛК е потвърдил експертното решение на ТЕЛК като “не приема причинна връзка по повод трудова злополука”. Липсата на годни доказателства установяващи твърденията на ищците за осъществен фактически състав на чл.200 КТ – трудова злополука, установена по надлежния административен ред обуславя извод за неоснователност на исковете. Налице е влязъл в сила индивидуален административен акт, с който е отказано признаване на злополуката за трудова, което е пречка за уважаване на исковете по чл.200, ал. 1 КТ, тъй като липсва елемент от фактическия състав за ангажиране имуществената отговорност на работодателя по посочената разпоредба.становяването не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред. Следва да се отбележи, че наличието на влязъл в сила административен акт, в който се съдържа произнасяне по спорните факти, е пречка за преразглеждането им в съдебния процес и тяхното опровергаване по пътя на коствения съдебен контрол, след като не са направени доводи и възражения свързани с валидността му, и при служебната проверка не се установяват пороци, които имат за последица нищожност на акта. В настоящия случай при отказът от компетентния по КСО орган да признае наличие причинна връзка между увреждането, в резултат на което е настъпила смъртта на наследодателя и извършваната работа правилно въззивният съд е приел, че не е налице елемент от фактическия състав на отговорността на работодателя по чл.200, ал.1 КТ. Предвид на това, и даденото в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд разрешение, че след влизане в сила на КСО установяването на трудовата злополука се извършва по предвидения за това административен ред, изключващ установяването на този факт по общия исков ред без значение за изхода по настоящото дело се явява допускането на комплекна съдебно – медицинска експертиза.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че обжалваното въззивно решение, с което са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение за претърпяни имуществени и неимуществени вреди от смъртта на наследодателя на касаторите, като правилно ще следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 193 от 9.12.2008 год. по гр.д. № 511/2007 год. на Бургаския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :