3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
гр. София, 09.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2410 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Иванова Й., [населено място], представлявана от адв. Д., срещу решение № 430 от 29.04.2014г. по в.т.д. № 180/2014г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, II състав, с което е потвърдено решение № 4066 от 22.08.2013г. по гр.д. № 7510/2013г. на Варненски районен съд, 30 състав. С първоинстанционното решение касаторката е осъдена да заплати на [фирма] сумата 20 750 лева, представляваща паричната равностойност на лек автомобил „Сузуки Г. Витара” с рег. [рег.номер на МПС] , даден за лизингово ползване по силата на сключен между страните договор за лизинг № 2006-04-118/11.04.2006г. поради това, че вещта е погинала и унищожена на основание чл.343 ТЗ, като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 23 000 лева.
Касаторката поддържа, че казусът е решаван противоречиво от съдилищата. Поддържа, че между страните е бил сключен договор за финансов лизинг, съгласно изискванията на който е била направена и застраховка „Автокаско” в ЗД [фирма]. Твърди, че по време на действие на застраховката е настъпило ПТП с лизинговия автомобил, застрахователят е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие и пред него е била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, но такова е било отказано с аргумент, че не се покриват загуби и повреди на МПС, управлявано от лице след употреба на алкохол. Поддържа, че представените доказателства не сочат, че лицето е употребило алкохол или е осуетило извършването на алкохолна проба, а основната причина за настъпване на ПТП е мократа пътна настилка, както е посочено в постановлението на В. районна прокуратура за прекратяване на досъдебното производство. Счита, че ищецът – ответник в настоящото производство, е получил обезщетение от застрахователя вследствие на заплатените от нея, но сключени в полза на ищеща застрахователни полици и тя не следва да ги заплаща отново. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски за касационното производство.
Ответникът [фирма] не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.345 вр. чл.343 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД, с който се претендират вреди при изрични твърдения, че е налице сключен договор с предмет – лек автомобил, за чието погиване рискът и отговорността носи насрещната страна – лизингополучател, като дължимото обезщетение /макар и непрецизно формулирано/ обхваща претърпяната от лизингодателя загуба и се равнява на пазарната стойност на вещта. Приел е, че не е спорно между страните възникването на правоотношение по договор за финансов лизинг и че лизинговата вещ е увредена, като застрахователят е отказал да заплати застрахователно обезщетение, позовававайки се на виновно поведение на водача. Въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ответницата, че лизингодателят е получил застрахователно обезщетение, както и за безспорни обстоятелствата, че вещта не е върната на собственика и че ответницата не е упражнила правото си на изкупуване. Изложил е съображения, че отговорността за увреда на вещта, включително при кражба и тотална загуба, носи лизингополучателят, което е регламентирано изрично в чл.343 ТЗ. Приел е, че след като лизинговата вещ не е върната на лизингодателят и последният не е получил заместваща облага по силата на сключения с трето лице застрахователен договор, са налице основанията за присъждане на претендираното обезщетение. Въззивният съд е счел за ирелевантно съдебното оспорване на отказа на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, тъй като съгласно договорките между страните отговорността на лизингополучателя е евентуална на тази на застрахователя и следва да бъде ангажирана при отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение. Изложил е съображения, че размерът на дължимото обезщетение следва да се определи според действителната стойност на вещта към датата на увредата, без претендираното от ответницата „приспадане” на междувременно заплатените или дължими лизингови вноски, тъй като същите съставляват възнаграждение за ползване на вещта и се дължат на самостоятелно правно основание.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касаторката само формално е изпълнила изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за излагане на основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащо се в касационната жалба, тъй като не е посочила кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, по отношение на който поддържа твърдение за противоречиво разрешаване от съдилищата, а е изложила оплакванията си за неправилност на въззивното решение. Тези оплаквания– за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и за необоснованост, могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства.
Поради това следва да се приеме, че липсва общото основание за допускане на касационен контрол, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на някое от допълнителните основания за това.При този изход на спора на касаторката не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 430 от 29.04.2014г. по в.т.д. № 180/2014г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, II състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: