ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 410
гр. София, 15.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1956 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. И. Д. и М. Д. А. срещу решение от 10.07.2009 г. по гр. д. № 3407/08 г. на Софийски градски съд. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация ОСЗ гр. Н., Р. у. на г. , сега Р. дирекция по г. и Д. л. , сега Д. горско стопанство, не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 25.06.2008 г. по гр. д. № 11273/07 г. на Софийски районен съд, с което предявения от З. Д. и М. А. иск по чл. 13 ал. 2 ЗВСГЗГФ е отхвърлен. Приел е, че към 1929 г. г. са били записани в емлячния регистър на името на Д. Г. С договор от 20.09.1940 г. той продал на синовете си Д. и И. 1/3 ид. ч. от процесните гори. Според съда, правото на собственост към момента на внасяне на г. в горския фонд не било доказано, тъй като частният писмен договор от 20.09.1940 г. не бил сключен в нотариална форма и няма вещноправен ефект.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е дали частен писмен договор който не е заверен нотариално е доказателство по чл. 13 ал. 3 ЗВСГЗГФ, с което се установява правото на собственост.
Поддържаните от жалбоподателя доводи са, че разрешеният от съда въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, обосноваващи основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика. Развитие на правото е налице тогава, когато произнасянето по съществен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго. ВКС счита, че по формулирания правен въпрос няма съдебна практика, затова е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.07.2009 г. по гр. д. № 3407/08 г. на Софийски градски съд.
Делото да се докладва за определяне на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: