О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N410
гр. София ,15.05. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 173 / 2009 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
А. Б. Н. е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд , ІІ-А въззивно отделение № 0*8г. по гр.д. № 332/2008г.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускането на касационното обжалване.
Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 60 състав от 20.11.2007г. по гр.д. № 22840/2003г. по извършване на делбата като е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на възлагателната претенция на А. Б. Н. по чл.288 ал.2 ГПК /отм./.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК като поддържа, че спорният въпрос, от който зависи решаването на делото е за предпоставките, при които може да се извърши делбата чрез възлагане на имот, който е бил съпружеска имуществена общност. Според касатора тълкуването на разпоредбата на чл.288 ал.2 ГПК в смисъл, близък до редакцията на текста преди изменението му от 1997г. би допринесло за развитието на правото и попълването на непълнотата в разпоредбата. Въпросът е съществен, защото засяга способа за извършване на делбата. По този въпрос обаче ВКС има непротиворечива съдебна практика, прието е и ТР 1/2004г. на ВКС, ОСГК, с което е дадено задължително за съдилищата тълкуване на разпоредбата на чл.288 ал.2 ГПК /отм./, която е приложима в разглеждания случай, защото производството пред инстанциите по същество е проведено по отменения ГПК. Изрично е посочено в т.4 от тълкувателното решение, че с чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ законодателят урежда възможността един от бившите съпрузи да получи възлагане и изкупи съсобствения жилищен недвижим имот във втората фаза на делбата ако: жилището е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод; на претендиращия възлагане съпруг е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака и същият не притежава друго жилище.словията на закона са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие. В случая това тълкуване е съобразено от въззивния съд, тъй като имотът е придобит в съпружеска имуществена общност, прекратена с развода между съпрузите, но от брака няма непълнолетни деца, следователно според критериите, посочени в ТР1/2004г. няма основание за приложение на възлагането по чл.288 ал.2 ГПК /отм./ като способ за извършване на делбата. С оглед на изложеното не са налице основания по чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК и касационно обжалване не следва да се допусне.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-А въззивно отделение № 0*8г. по гр.д. № 332/2008г. по жалбата на А. Б. Н. вх. № 3* от 24.11.2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: