О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№410
гр. София, 25.06.2010 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети юни , две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Мария Славчева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №528/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на пълномощниците на Д. П. Д. със съд.адрес: гр. С., бул.”В”№72, т.3 срещу въззивно решение №15/11.03.2010 г .на Апелативен съд-Бургас по т.д. №32/2010 г. , с което е потвърдено решение №310 от 28.12.2009 по гр.д. № 592/2009 по описа БОС, с което е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД срещу „Б” ООД-гр. Бургас, ул.”П” № 70 за сумата от 33 033,97 лева. Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно и постановяване на ново решение по спора, с което да се отмени потвърденото с него първоинстанционно решение и искът да се уважи.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по правните въпроси от значение за спора е налице противоречие в практиката на съдилищата- чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , констатира, че решението е въззивно и обжалваемият интерес е над 1000 лева и че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че по силата на предварителен договор от 11.07.2008 г. ответникът –продавач се е задължил към ищеца-купувач да построи и прехвърли до 30.10.2008 г., след заплащане на три вноски цената от 33 780 евро описания в договора недвижим имот. Ищецът е заплатил първата вноска в размер на 16 890 евро или 33 033,07 лева , съобразно уговорката в договора. Ищецът не е заплатил втората и третата дължими вноски като цена по предварителния договор, с оглед което с нот. уведомление връчено му на 04.08.2008 г. договорът е развален с едностранно волеизявление от страна на ответника- продавач, поради виновно неизпълнение от страна на ищеца –купувач да заплати втора и трета дължими вноски от продажната цена. Съдът е приел, че съгласно уговорката в т.21 от предварителния договор платената първа вноска от страна на ищеца има ролята на задатък по волята на страните и при виновното неизпълнение на задълженията на купувача за плащане на цената право на продавача е да задържи сумата.
Жалбоподателят в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК не формулира правен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело. Вместо това се сочат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение в насока, че съдът неправилно е приел, че уговорката в т.21 от предварителния договор предвижда, че първата вноска, чието връщане се търси с настоящия иск представлява задатък, по смисъла на чл.93 от ЗЗД. Това е така, тъй като при тълкуване действителната воля на страните по смисъла на чл.20 от ЗЗД става ясно, че липсват функциите на задатъка:гаранционна, потвърдителна и обезщетително-санкционна. Всички тези въпроси касаят правилното приложение на материалния закон и без формулиран конкретен правен въпрос не позволяват извършване на задължителната селекция за наличие на основанията в чл.280 ал.1, т.1-3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т.1 от ТР 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело №1/2009 на ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК. При липса на формулиран конкретен правен въпрос от значение за спора , който да се съотнесе от касационния съд към основанията за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, следва да се приеме, че не се обосновават основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1от ГПК, тъй като основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, в какъвто смисъл са наведените в изложението по чл.284 ал.3, т.1 оплаквания, се извършва, едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба .
Освен липсата на формулиран изрично правен въпрос, което в случая е основна пречка за допускане до касация, представените с касационната жалба съдебни актове / Р. №192 /13.03. 2007 г- на ВКС ТК и решение №132/27.12.1994 по гр.д. №632/94 на ІV г.о. на ВКС/ не представляват по своето съдържание практика в противоречие с крайните изводи на съда в обжалваното въззивно съдебно решение по въпроса за функциите на неустойката, поради което и от тях няма как да се изведе принципно наличие на хипотезата на чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Съдебните актове представени във връзка с оплакванията в касационната жалба за липса на правилно тълкуване на договора от съда са несъотносими към спора по своето съдържание,.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не се обосновават основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1от ГПК, с оглед което , съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №15/11.03.2010 г .на Апелативен съд-Бургас по т.д. №32/2010 г. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.