О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 410
София, 09.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 781/2008 година
Производство по чл.288 ГПК във вр. с чл.280, ал.1 ГПК..
Образувано е по касационна жалба на “Х” О. , гр. С. срещу решение № 8 от 12.03.2008 г., постановено по гр.д. № 882/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, с което се оставя в сила решение № 55 от 03.07.2007 г., допълнено с решение № 82 от 10.08.2007 г., постановени по гр.д. № 167/2006 г. на Смолянския окръжен съд, с което е осъден на основание чл.92 ЗЗД да заплати на А. за следприватиционен к. сумата 64 806.04 лв. – неустойка за неизпълнение на задължения за инвестиции за 2003 и 2005 г. и за осигуряване на работни места за 2003 г. по приватизационен договор от 23.11.1998 г.
Ответната по касация страна А. за с. к. не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационен к. съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационната жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е посочил наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на въпроса към кой момент следва да се преценява неизпълнението на задължението за влагане на инвестиции, като счита, че меродавен е крайният договорен срок, а не отделните периоди по приетия график към приватизационния договор, както било прието с обжалваното решение. В допълнително депозирано изложение касаторът се позовава на Решение № 282 от 11.04.2008 г. по гр.д. № 56/2008 г. на ВКС, І т.о., което според него е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не са развити доводи, свързани с конкретния спор.
При тези фактически данни следва да се приеме, че касаторът не е развил довод за приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който е налице произнасяне от въззивния съд с обжалвания съдебен акт и който е обусловил решаващия му извод за постановения от него правен резултат. За да е налице посоченото основание, следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващият мотив да е неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която го урежда. С оглед на посочената дефинитивност не е налице поддържаното от касатора касационно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а доколкото твърденията му са свързани с неправилното според него тълкуване на съдържащите се в договора санкционни норми, то в случая те са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, ат.3 ГПК, които обаче не могат са се квалифицират като основания за допускане на обжалването по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8 от 12.03.2008 г., постановено по гр.д. № 882/2007 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: