О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София, 15.12.2014 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова ч. гр. дело № 7003 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК вр.чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр.чл.66, ал.2 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 3165 от 24.10.2014 г., подадена от И. К. Д. от [населено място] срещу определение № 177 от 06.10.2014 г. на Окръжен съд – [населено място] по в.гр.д.№ 566/2011 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за възстановяване на срока за обжалване на постановеното по посоченото дело въззивно решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от О. [населено място], в който се оспорва основателността на частната жалба.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещните страни Б. Б. Б. и П. Л. И..
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Разглеждайки частната жалба по същество, съдът констатира, че по в.гр.д.№ 566/2011 г. по описа на Окръжен съд – [населено място] е постановено въззивно решение № 8 от 05.03.2012 г., с което е потвърдено решението на РС – [населено място] в частта, с която са отхвърлени предявените от И. К. Д. срещу П. Л. И., Б. Б. Б. и О. [населено място] искове по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК за установяване неистинността на заповед № РД-25-738 от 14.09.2006 г. на кмета на О. [населено място] и предложение № 08-00-111 от 08.05.2006 г. на кмета на О. [населено място]. Съобщение за така постановеното въззивно решение е изпратено на И. К. Д. на 07.03.2012 г., което е върнато на 09.04.2012 г. с отбелязване „Лицето е търсено в продължение на 1 месец, но жилището е необитаемо; няма на кого да се връчи”. Въз основа на това, с определение от 09.05.2012 г. на основание чл.41, ал.2 ГПК съдът е приложил съобщението в цялост и е счел И. К. Д. за уведомен за въззивното решение.
С молба вх.№ 1821 от 16.06.2014 г. И. К. Д. е поискал възстановяване на срока за обжалване на въззивното решение. В отговор на дадените му с определение от 26.06.2014 г. указания, Д. е посочил, че не може да посочи „никакви основания във връзка с молбата, освен правни такива”, които по същество се свеждат до твърдение, че не е налице редовно връчване на съобщението, изпратено му на 07.03.2012 г. Не е заявил искания за събиране на доказателства. Молбата не е придружена с книжата, за подаването на които се изисква възстановяването на срока – чл.65, ал.2 ГПК.
В проведеното на 29.09.2014 г. по реда на чл.66, ал.1 ГПК открито с.з. И. К. Д. не се е явил, не е изпратил представител и не е заявил искания за събиране на доказателства.
Настоящият състав на ВКС, ГК, Второ г.о. намира, че атакуваното определение е законосъобразно.
С искането за възстановяване на срока И. К. Д. всъщност не е въвел твърдение за наличието на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, които да са довели до пропускане на определения от закона преклузивен срок, а се е позовал на нередовност на уведомяването за изготвяне на решението по делото. Нормата на чл.64, ал.1 ГПК не съдържа легална дефиниция на законовия термин „особени непредвидени обстоятелства”, но съдебната практика приема, че такива са онези обстоятелства, които са лишили страната обективно от възможността в срок да упражни процесуалното си право, респ. – да изпълни вмененото й от закона и съда процесуално задължение. Такива обстоятелства са природни бедствия, военно положение, внезапно тежко заболяване на страната или на нейния пълномощник по делото, вкл. и на член от семейството на последните и други подобни събития, които, освен че не биха могли да се предвидят, не биха могли и да се преодолеят, независимо от волята на страната. Обстоятелствата, обуславящи възстановяването на срока, следва да са настъпили, след като той е започнал да тече, именно те да са причина за пропускането му и тези обстоятелства не само да са непредвидени, а и особени – съставляващи необичайна пречка за страната през времетраенето на този срок.
Наличие на особени, непредвидени обстоятелства за пропускане на определения от закона срок нито са заявени, нито са установени в производството пред окръжния съд, поради което правилно молбата е била отхвърлена.
С молбата с вх.№ 1821 от 16.06.2014 г., позовавайки се на нередовност на уведомяването за изготвяне на решението по делото, И. К. Д. практически е заявил оспорване на истинността на извършеното от призовкаря удостоверяване за действията, осъществени от него във връзка с връчването на съобщението от 07.03.2012 г. Касае се за оспорване на официален удостоверителен документ, поради което и с оглед чл.193, ал.3, изр.1 ГПК в тежест на И. К. Д. е било да докаже неверността на направеното от призовкаря отбелязване. Доказателства в тази връзка изобщо не са ангажирани, което означава, че не е опровергана истинността на съставения от призовкаря документ. Съдържащото се в съобщението отбелязване сочи, че към 09.05.2012 г. по отношение на И. К. Д. са били налице предпоставките по чл.41, ал.2 ГПК и съответно въззивният съд е процедирал законосъобразно като е приложил съобщението в цялост и е счел страната за уведомена за въззивното решение.
Изложеното мотивира настоящият състав да приеме, че обжалваното определение е правилно, а подадената срещу него частна жалба е неоснователна.
По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх.№ 3165 от 24.10.2014 г., подадена от И. К. Д. от [населено място] срещу определение № 177 от 06.10.2014 г. на Окръжен съд – [населено място] по в.гр.д.№ 566/2011 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за възстановяване на срока за обжалване на постановеното по посоченото дело въззивно решение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: