2
гр. д. № 2013/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 411
София, 16.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 9/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. П. срещу решение от 25.09.2012 г. по гр. д. № 182/2012 г. на ОС Монтана. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се прави позоваване на 280, ал. 1 ГПК, без да се обосновава наличието на някое от конкретните основания за това.
Ответникът по касация не е взел становище по жалбата.
При проверка по допускането на касационно обжалване, ВКС, състав на І г. о. намери следното:
М. С. е предявила срещу А. М., З. М. и К. М., наследници на К. М. К., установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Твърдяла е че на нея, като наследник на С. П. Н. й е признато право на възстановяване на земеделска земя в землището на [населено място]. Част от признатия й имот съвпада с имота, възстановен на ответниците, който представлява нива с площ от 3270 кв. м., съставляваща имот № 258005 по плана за земеразделяне, в м. „Саводете”, в землището на [населено място]. По този иск е образувано гр. д. № 412/2002 г. на Ломски РС. Постановеното по него решение е било обезсилено от Ломски окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане. На това основание е образувано гр. д. № 2044/2010 г. на Ломски РС. С молба от 21.01.2011 г., подадена в изпълнение на указанията на съда за конкретизиране предмета на иска, С. го е уточнила като е посочила, че претенираният от нея имот съставлява идеална част от „Върбак” с площ от 80 дка, който е описа в т. 4 на н. акт № 102, т. ІІ , н. д. № 262/1932 г. Имотът не е влизал в ТКЗС, бил е конфискуван в полза на държавата с присъда от 12.04.1945 г. на трети с-в на народния съд на В. област по нак. дело № 1/1945 г.
Поддържала е също така, че с решение по гр. д. № 704/2001 г. на Ломски районен съд й е признато право на собственост върху нива с площ от 20.500 дка, която е била един имот. Нивата й е била възстановена без спорната част, заснета като отделен имот в плана за земеразделяне и поради това, че е възстановена на наследодателя на ответниците, ПК я е насочила да разреши спора за собственост по исков ред.
От фактическа страна съдът е приел за установено, че след изменението на чл. 10 ЗСПЗЗ с приемането на нова ал. 14, с която се постановява възстановяване на земеделските земи отнети от собствениците им по Наредбата закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България в световната война и други изчерпателно изброени актове, ищцата, като наследница на С. П. Н., от когото е бил конфискуван земеделски имот, е предявила иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ срещу ОСЗ-Л. за признаване на право й на възстановяване на 2/3 ид. ч. от нива, с площ от 10 дка в м. ”Гладен гред”, в землището на [населено място]. По иска е образувано гр. д. № 194/99 г. и с решение от 28.06.1999 г. й е признато право на възстановяване на описания имот. Реституционната процедура е приключила с постановяване на решение на ОСЗ с определяне на парично обезщетение. Това доказателство е било и неотносимо към спора поради липса на идентичност между предмета на иска и описания имот, признат за възстановяване.
Вторият иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, предявен от касаторката, е с предмет признаване право на възстановяване на 2/3 ид. ч. от имот – гора (върба) с площ от 80 дка, в м. „Садовете”, в землището на [населено място], който имот е бил конфискуван от наследодателя й. С влязло в сила решение от 07.06.2001 г., постановено по гр. д. № 181/2001 г., Ломски районен съд е признал право на възстановяване на този имот. Няма данни реституционната процедура да е завършена с постановяване на решение от ОСЗ въз основа на признатите права на касаторката.
По отношение на останалите представени доказателства за признато право на възстановяване на земеделска земя в същата местност, съдът е приел, че възстановената земя, по преписка № 111 ЛМ от 10.11.1993 г. на ОСЗ не е предмет на иска, предвид направеното уточнение с молба от 21.01.2011 г.
Некоректно е позоваването на влязло в сила решение по гр. д. № 704/2001 г. на Ломски РС, с което на касаторката П. е признато право на собственост върху нива с площ от 20.500 дка, която е била един имот. Това решение е било постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, образувано по жалба на касаторката срещу решение на ОСЗ № 72Л от 05.10.1998 г., с което й е признато право на възстановяване на нива от 8.500 дка и гора от 1.500 дка в м. „Садовете” и нива от 10.500 дка в същата местност, като е посочено, че в стари реални граници ще й се възстановят само 8.500 дка, а за останалата призната за възстановяване земя ще бъде обезщетена по реда на чл. 10 б. ЗСПЗЗ. С постановеното решение е отменено това на ОСЗ, в частта с която е отказано възстановяване в реални граници и е признато право на възстановяване на гора от 1.500 дка в м. „Садовете” и нива от 10.500 дка в същата местност. Прието е в мотивите на решението, че тези имоти съществуват, не са засегнати от корекцията на река Л. и попадат в масив 258 и съответстват на имоти №№ 3, 4, 5 и 6 по плана на м. „Садовете”, в землището на [населено място]. От доказателствата по делото се установява, че тези имоти са останалата част от конфискувания имот, които не са били предмет на конфискация.
Съдът е игнорирал и това доказателство, с аргумента, че тези имоти не са идентични със заявения предмет по настоящето дело.
В изложението по чл. 243, ал. 4 ГПК се поддържа, че съдът е разрешил два процесуални въпроса: 1 отказал е да приеме ново писмено доказателство – Р № 72Л от 05.10.1998 г. на ОСЗ-Л.; 2. не е извършил съвкупна преценка на всички събрани пред него доказателства.
Поставеният първи процесуален въпрос не е разрешен от съда в нарушение на закона. Това писмено доказателство е било представено и прието като такова от Ломски районен съд по гр. д. 2044/2010 г. (л. 48) като част от изпратените му от министерство на земеделието копие от преписка вх. № 111ЛМ/ от 28.08.1991 г. на ОСЗ Л.. Съобразно това не се е налагало да се иска повторното му приемане от въззивния съд.
Не обуславя общата предпоставка за допускане на касационна проверка по делото и вторият процесуален въпрос. Съдът е обсъдил събраните доказателства с оглед заявения спорен предмет. След като с молба за уточняване на исковата претенция ищцата е заявила, че спорът за собственост е породен от това, че с решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ й е признато право на възстановяване на 2/3 ид. ч. от земя с площ от 80 дка, индивидуализирана в нот. акт за собственост на наследодателя й от 1932 г., то правилно съдът не е обсъждал приетите доказателствата за възстановяване на земеделска земя извън този предмет и дали част от признатия за възстановяване имот е възстановен на ответниците.
Предметът на иска е бил определен правилно в исковата молба, тъй като в производството по гр. д. № 704/2001 г. на Ломски РС е признато право на възстановяване на частта от земята, описана в нот. акт от 1932 г., която не е била предмет на конфискация. След като през 1962 г. е извършена делба на тази земя поради възникнала съсобственост след продажба на наследствени права, то поставената земя в дял на наследодателя на ищцата е била внесен в ТКЗС.
С направеното изменение предмета на настоящия иска, в изпълнение на непрецизните указания на предходната въззивна инстанция, страната е конкретизирала претенцията си и тя вече е различна от първоначално заявената. Съдът е обвързан от този предмет, поради което правилно е обсъждал събраните доказателства, които са относими към него. Процесуалният въпрос е решен в съответствие с формираната последователна практика по него и не обуславя общата предпоставка за допускане на процесуална проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.09.2012 г. по гр. д. № 182/2012 г. на ОС Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: