О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№411
[населено място], 19.11.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 4500 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № VІ-6 от 29.01.2015г. по гр.д. № 757/2012г. на Бургаски окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 180 от 12.02.2007г. по гр.д. № 299/2003г. на Бургаски районен съд за уважаване на искове по чл. 108 ЗС относно притежаваните от ищците общо 3/9 ид.ч., от които 1/9 ид.ч. за И. Г. и 2/9 ид.ч. за А. С., от подробно описани недвижими имоти – самостоятелни обекти в сгради както и за уважаване на искове за присъждане на събрани граждански плодове /наеми/ от имотите, конкретизирани от всеки ищец спрямо всеки ответник.
Касационната жалба е подадена от ответниците по иска – А. Г., Е. Г., Д. Г. и О. /К./ Е. Х. чрез адв. В.-П.. В жалбата и в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани два правни въпроса: 1/ следва ли въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и да направи свои собствени изводи; 2/ налице ли е достатъчно съдържание на документ, сочен за нотариален акт, при представяне само на първата страница от него, която съдържа посочване на страните и част от техни волеизявления и може ли съдът да гради изводите си за придобивно основание от този документ. Спрямо първия въпрос се поддържа противоречие с практиката на ВКС, а спрямо втория – значението му за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците А. С. и И. Г. чрез пълномощника адв. Т. са представили писмен отговор, в който считат, че касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по искове за собственост на идеални части от съсобствени недвижими имоти и за заплащане на събрани граждански плодове /наеми/ от тях. Исковете са предявени от А. Ж. Г., И. Ж. Г. и А. С.. Първият ищец е починал по време на въззивното производство. Тъй като не е установено кои са неговите наследници, то производството спрямо него е прекратено и първоинстанционното решение, постановено по неговите искове по чл. 108 ЗС за 1/9 ид.ч. от имотите и за заплащане на съответна част от гражданските плодове, е обезсилено. Ответници по исковете са О. /К./ Х., А. И. Г., Е./Е./ А. Г. и Д. Г.-Б.. Предмет на спора са самостоятелни обекти, намиращи се в две сгради в [населено място]: 1/ в двуетажна масивна сграда, построена в УПИ VІІІ-1850 в кв.51 по плана на Ц. на [населено място], на [улица]: а/ на партерния етаж: аптека с площ 30,9 кв.м., магазин с площ 40,6 кв.м., базар с площ 85 кв.м., фоайе и два магазина; б/ на втория етаж: склад, казино, офис; в/ едноетажен склад, пристроен към сградата; 2/ в партерния етаж на сградата, построена в УПИ VІ-611,613 в кв.78 по плана на Ц.-Б. на [улица]: а/магазинно помещение с площ 52,6 кв.м.; б/ магазинно помещение с площ 46,2 кв.м. и в/ магазинно помещение с площ 49,4 кв.м.
В. съд е установил, че страните по делото са наследници на Р. И. П., починала 1964г. в Тел А., като ищецът А. С. е неин внук – син на дъщеря й М. П.; ищците И. и А. Г. са наследници на дъщеря й В. П.-Г., а ответниците са наследници на сина й Е. /Е./ П.. В представената заповед за наследство, издадена от длъжностно лице по наследствени дела в район Тел А., е посочено, че дяловете на трите групи наследници са по 1/3 част. Представено е и нотариално завещание от 1935г. на Р. П., с което е завещала на сина си Е. /Е./ И. П. 1/3 от своите имоти. В. съд е приел, че завещанието няма действие спрямо процесните имоти, които са били одържавени, а впоследствие реституирани, поради ограничението на чл. 90а ЗН. Доколкото обаче първоинстанционният съд е определил дяловете на ищците, съобразявайки завещанието, и решението не е обжалвано в отхвърлителната част, то с въззивното решение не може да бъде присъдена по-голяма част от уважената от районния съд – 1/9ид.ч. за ищеца И. Г. и 2/9 ид.ч. за ищеца А. С..
За установяване правото на собственост на наследодателката е представен нотариален акт от 15.12.1919г., с който Р. К. /Р. П./ купува: 1/ двуетажно гевгирено здание на [улица] от 5 дюкяна и фурна на първия етаж и салон на втория, заедно с дворното място; 2/двуетажна къща с изба на [улица]Х.” с дворно място от 534 кв.м.; 3/ двуетажна къща на [улица]с дворно място 200 кв.м. Нотариалният акт не е в цялост, тъй като е установено, че той е първият акт в книгата от 1920г., където са подвързани нотариалните актове и върху него има подлепвания. Не се спори, че имотите са били одържавени от наследодателката Р. П. по ЗОЕГПНС и на основание ЗВСОНИ са реституирани на наследниците й, като със заповеди на Кмета на [община] от 1992, 1994, 1997 и 2002г. е наредено деактуването им. При тези данни съдът е приел, че наследодателката е била собственик на имотите и те понастоящем са притежание на наследниците й.
Предявеното от ответниците възражение за придобиване на имотите по давност е намерено за неоснователно. Съдът е посочил, че реституцията ползва всички наследници и няма данни ответниците да са упражнявали самостоятелно владение в десетгодишен период преди завеждане на делото; изтъкнал е че за установяване на давностно владение е нужно манифестиране на промяна в намерението, а такова не е установено.
Претенциите за събрани от ответниците граждански плодове, предявени като частични, са намерени за основателни в рамките на наследствената част на всеки от ищците. Съдът е приел за безспорно, че имотите са отдавани под наем от ответниците, а и вещите лица при огледите са заварили наематели. За размера на претенциите съдът е взел предвид заключението на вещото лице.
С диспозитива на решението си Бургаски окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта по исковете на А. Ж. Г. поради неговата смърт. В останалата част обжалваното решение на Бургаски районен съд е потвърдено, като са обявени са скици № 1, 2 и 3 към основното заключение и скица № 2 към допълнителното заключение на вещото лице З. А. за неразделна част от решението.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че поставените правни въпроси не могат да обуславят достъп до касационен контрол.
Първият въпрос е за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и да направи свои собствени изводи, като се навежда противоречие с практиката на ВКС с посочване на решения по чл. 290 ГПК и на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. В случая Бургаски окръжен съд е извърши своя преценка на събраните доказателства и отчасти е достигнал до изводи различни от тези на първата инстанция. Следва да се изтъкне, че голяма част от доказателствата са събрани при новото въззивно разглеждане на делото, след отмяната на влязлото в сила решение от ВКС, като именно тези доказателства са обусловили крайните изводи на съда.
Вторият правен въпрос е: налице ли е достатъчно съдържание на документ, сочен за нотариален акт, при представяне само на първата страница от него, която съдържа посочване на страните и част от техни волеизявления и може ли съдът да гради изводите си за придобивно основание от този документ. По него се поддържа основанието на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът се отнася до нотариалния акт от 1919г., с който наследодателката Р. П. е придобила собствеността върху имотите. Нотариалният акт също е представен за първи път при повторното въззивно разглеждане на спора. Вярно е, че въззивният съд не е изложил нарочни съображения защо приема документа за доказателство относно собствеността, след като той не е представен в цялост, а от Службата по вписванията в [населено място] е удостоверено, че оригиналът на акта се съхранява в този вид в актовата книга от 1920г. От съществено значение е, че ответниците по иска /сега касатори/ също черпят правата си върху имотите по наследство от Р. П. /те са поискали реституция на имотите, които са отчуждени от нея, снабдили са се с констативни нотариални актове за собственост по реституция/, т.е. нотариалният акт ползва всички наследници, при което оспорването му е лишено от правен интерес. Ето защо, поставеният въпрос не е решаващ за изхода на спора.
По изложените съображения касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Ответниците по жалбата претендират присъждането на разноски, но не са представили доказателства за направени такива в касационното производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-6 от 29.01.2015г. по гр.д. № 757/2012г. на Бургаски окръжен съд в обжалваната му част по касационната жалба на А. Г., Е. Г., Д. Г. и О./К./ Е. Х., всички представлявани от адвокат П. В.-П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.