О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София, 20,05,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 251 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 45164/2.ІХ.2009 г. на „Т” Е. – София, подадена против въззивното определение № 7* на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б, от 1.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 5150/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това д-во срещу първоинстанционното разпореждане на СРС, І-во г.о., 40-и с-в, от 18.ІІ.2009 г. по гр. д. № 2646/09 г.: относно отхвърляне заявлението на търговеца за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу посочения от него като длъжник В. С. И. от София, ж.к. „Х” бл. 119 /аб. № 281462/.
Единственото оплакване на частния касатор „Т” Е. – София е за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение на СГС, поради което се претендира касирането му. Инвокирани са доводи, че дължимата по делото държавна такса, съгласно чл. 12 от специалната тарифа, следвало да е в размер на 2% върху интереса (или 57.75 лв., колкото е била реално внесената по с/ка на СРС), който в случая възлизал по двете обективно кумулативно съединени претенции за главница и лихва на 2887.93 лв. (1 938.99 лв. + 948.94 лв.), а не следвало да е в размер на 63.78 лв. – или с шест лева и три стотинки вповече, както неправилно били определили размера на таксата низовите съдилища.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата му, търговецът частен касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че въззивният съд се е произнесъл с атакуваното определение по процесуалноправния въпрос за приемане за разглеждане на заявление за издаване на заповед за изпълнение и на изп. лист, придружено от банково бордеро за внесена по с/ка на първостепенния съд държавна такса от 2% върху материалния интерес от издаването им, който на плоскостта на приложението на чл. 12 от тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, бил решаван противоречиво от тях. В тази връзка търговецът частен касатор се позовава на шест определения на различни състави на СГС, както следва: 1/ Опр. № 6990/26.VІ.2009 г. по гр. д. № 4974/09 г.; 2/ Опр. № 7202/29.VІ.2009 г. по гр. д. № 5120/09 г.; 3/ Опр. № 7196/26.VІ.2009 г. по гр. д. № 4990/09 г.; 4/ Опр. № 7205/30.VІ.2009 г. по гр.д. № 5177/09 г.; 5/ Опр. № 6300/4.VІ.09 г. по гр. д. № 4940/09 г. и 6/ О. № 8328/23.VІІ.2009 г. по гр. д. № 5130/09 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, чиито обжалваем интерес е за 2 887.93 лева, частната касационна жалба на „Т” Е. – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
При съобразяване на т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, правният въпрос, релевиран в изложението на частния касатор, трябва да е бил разрешен в противоречие с друго „влязло в сила” определение на първоинстанционен съд или на въззивен съд, което да е било постановено по същия правен въпрос. Същевременно с решение № 4/16.VІ.2009 г. на Конституционния съд на Републиката по конст. дело № 4/09 г. е прието, че изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК да се посочва разноречива практика на въззивните съдилища в страната „ определена процесуална тежест”, но самото то не е противоконституционно. В случая частният касатор „Т” Е. – София е представил първите три от цитираните общо шест определения на СГС, намиращи се в кориците на приложеното ч. т. д. № 456/09 г. по описа на ВКС, ТК, Първо отделение. Нито едно от тези три определения на СГС обаче, няма надлежна заверка, че е влязъл в сила съдебен акт. С оглед на тази констатация се налага извод, че не е налице приложно поле на частното касационно обжалване в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 7* на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б, от 1.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 5150/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 251 по описа за 2009 г.