О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София,23.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17.05. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1071 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма],с.Б., общ.К., обл.К., чрез адвокат И. Б., с вх.№5220/29.08.2011 г. на Пловдивския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 26.08.2011 год., срещу Решение №389 от 19.07.2011 г. по т.д.№474/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, І търговски състав, с което е потвърдено решение №7 от 20.01.2011 год. по гр.д.№177/2010 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу касатора иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 за сумата 21 704.15 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК за сумата 36 000 лв., за която касаторът е издал в полза на ищеца заповед за изпълнение, авалиран от физическото лице Р. Д.. Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на Кърджалийския окръжен съд, че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК е допустим и основателен. Приел е, че за ищеца съществува правен интерес да предяви вземането си по специалния, по-облекчен ред, в заповедното производство. Издаденият запис на заповед има гаранционно-обезпечителна функция по отношение на каузалното продажбено правоотношение, поради което съществуващото непогасено задължение по каузалната сделка в размер на 21 704.15 лв., обуславя вземането на ищеца в същия размер и на основание записа на заповед. Поради обезпечителната му функция, неоснователни са твърденията за неговата симулативност, като прикриващ договор за поръчителство, и за нищожност, поради липса на съгласие/чл.26, ал.2 ЗЗД/.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на процесуалния закон- чл.422 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК. Подържа, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, поради липса на активна легитимация на ищеца да го предяви. Вземането за сумата от 36 000 лв. не произтича от издадения запис на заповед. За ищеца съществува правен интерес чрез осъдителен иск да търси друго плащане на друга сума, на основание задълженията на ответника по каузалния договор. С посочения запис на заповед се прикрива обезпечаване на бъдещи, невъзникнали към датата на издаване на записа на заповед задължения по договора за продажба. Ищецът е прибягнал към установителен иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК, без да е изчерпил пътя на осъдителния иск . Сочи и допуснати нарушения на чл.78, ал.3 ГПК. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставя следните процесуални въпроси:”1/ Допустим ли е иск с правно основание чл.422 ГПК, с който се търси установяване на материално право, извън предмета на заповедното производство? 2/Допустим ли е иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл.124 ал.1 ГПК, които следва да бъдат реализирани в исков процес с осъдителен иск? 3/.Длъжен ли е съдът да се произнесе в първоинстанционното решение с отделен диспозитив относно разноските, когато е направено изрично искане в тази насока”. Поставя и материалноправния въпрос:”Може ли материално право да получи цена по договор за покупко-продажба да се обезпечава със Запис на заповед, без да е било ликвидно и изискуемо към момента на подписване на ценната книга?”
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставените два процесуални въпроси не обуславят търдяната недопустимост на установителния иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, а оттам и недопустимостта на обжалваното решение. Кредиторът по вземането, заявено в заповедното производство на основание чл.417, т.9 ГПК, не следва да обосновава правния си интерес от предявяване на иска по чл.422, ал.1 ГПК тъй като този установителен иск е предоставен на взискателя по силата на самия закон като средство за защита на предявеното от него вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно установени. Правният интерес от предявяването му произтича от направеното възражение по чл.414 ГПК. Заповедното производство е факултативно, поради което кой път ще избере носителят на вземането- да иска заповед за незабавно изпълнение или да предяви осъдителен иск, е предоставено на неговия избор.
Третия процесуален въпрос за задълженията на първоинстанционния съд по чл.78, ал.3 ГПК също не е обосновал изводите на въззивния съд. В касационната производство предмет на проверка е въззивното решение, а не първоинстанционното. В случая въззивният съд е отхвърлил искането да се произнесе по разноските на основание чл.80 ГПК, не във връзка с наличието или липса на изричен диспозитив за това в първоинстанционното решение, а поради липса на представен от жалбоподателя списък на разноските.
Поставеният материалноправен въпрос, относим към връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, с оглед обезпечителната функция на абстрактната сделка, би имал значение за делото по повод направено от касатора с отговора по исковата молба лично възражение за частично погасяване на задължението по каузалната сделка. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че задължението по каузалната сделка- договора за покупко-продажба в уважения размер не е погасено, а правилността на този извод би представлявало основание за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, които основания не могат да служат едновременно и за основания за достъп до касация по смисъла а чл.280, ал.1 ГПК. Чрез преповтаряните в изложението по чл.284, ал.3 ГПК доводи за неправилност на обжалваното решение, касаторът допуска смесване на основанията за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК с тези за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК.
Не е налице и подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Освен че не е формулирано чрез предпоставките ,съдържащи се в т.4 на ТР1-2010 ОСГКТК, нормите на чл.422 ГПК за основанията за предявяване на установителния иск за установяване вземането на издателя на записа на заповед, както и на чл.417, т.9 ГПК за основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание издаден запис на заповед са ясни и непротиворечиви и не се нуждаят от изправително тълкуване. По отношение връзката на абстрактното с каузалното правоотношение има формирана богата съдебна практика, а касаторът не сочи противоречива такава, поради което не е налице подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.3 ГПК и поради нужда от предололяване на съществуващо евентуално противоречие в нея.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №389 от 19.07.2011 г. по т.д.№474/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, І търговски състав, с което е потвърдено решение №7 от 20.01.2011 год. по гр.д.№177/2010 г. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: