4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
гр. София, 25.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 927 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищцата Стойка Ц. Иванова от [населено място] чрез процесуален представител адв. А. П. срещу определение № 2807 от 21.12.2013г. по ч. гр. дело № 4204/2013г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на Стойка Ц. Иванова срещу определение /с характер на разпореждане/ № 3460/27.08.2013г. на Окръжен съд Благоевград, с което е прекратено производството по делото относно предявените на основание чл. 135 ЗЗД и чл. 19, ал. 3 ЗЗД искове.
Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че с определение от 10.07.2013г. първоинстанционният съд е указал на ищцата да доплати дължимата държавна такса, но не е дал указания във връзка с представеното от нея удостоверение от АГКК, установяващо, че за процесния имот няма отразяване в кадастъра, нито е издал съпроводително писмо или удостоверение за вписване на исковата молба, нито е дал указания, че при невписване на исковата молба производството ще бъде прекратено. Частната жалбоподателка поддържа становище, че въззивната инстанция не е обсъдила, че въпреки направените от ищцата искания, не са й издадени съдебни удостоверения, по силата на които да се снабди с актуални данъчна оценка и схема на имота, за да бъде извършено вписването на исковата молба.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Допустимо ли е съдът да прекрати производството по делото след изрично направено искане за снабдяване със съдебни удостоверения и без указание в последното определение, че при невписване на исковата молба производството ще бъде прекратено“ – противоречие с особеното мнение в Тълкувателно решение № 3/2009г. от 19.07.2010г. по тълк. дело № 3/2009г. на ОСГК на ВКС и определение от 09.01.2013г. по ч. гр. дело № 29/2013г. на Окръжен съд Бургас. Според частната жалбоподателка посочените нарушения и противоречивата съдебна практика обуславят необходимост от произнасяне на ВКС, което е от съществено значение за развитието на правото по правилното прилагане на нормите на ГПК. Моли определението да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по исковете с правно основание чл. 135 ЗЗД и чл. 19, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че исковата молба е била с нередовности и въпреки изрично дадените указания за вписване на исковата молба, срокът за изпълнението на което указание е удължен до 15.11.2012г., ищцата не е представила доказателства за изпълнение на указанието за вписване на исковата молба и не е посочила факти относно знанието на ответниците за увреждането й със сделките, материализирани в процесните два нотариални акта № 45/2007г. и № 46/2007г. Съдебният състав е констатирал, че по делото липсва направено от ищцата искане за издаване на удостоверение до Агенцията по вписванията, което да е отказано от съда. Изложил е съображения, че за съда не съществува задължение за служебно вписване на исковата молба, като по делото не е представено удостоверение от АГКК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Формулираният от частната жалбоподателка въпрос „допустимо ли е съдът да прекрати производството по делото след изрично направено искане за снабдяване със съдебни удостоверения и без указание в последното определение, че при невписване на исковата молба производството ще бъде прекратено“ не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като ищцата не е направила искане за снабдяване със съдебни удостоверения, по силата на които да се снабди с актуални данъчна оценка и схема на имота, за които твърди в частната касационна жалба, а предупреждение, че при неизпълнение на указанията, включително за вписване на исковата молба в предоставения срок, удължен с две седмици от изтичане на първоначалния, е дадено с две определения – № 2158/04.10.2012г. и № 2497/09.11.2012г.
Позоваването на противоречие с особеното мнение в Тълкувателно решение № 3/2009г. от 19.07.2010г. по тълк. дело № 3/2009г. на ОСГК на ВКС е неоснователно. Съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалвания въззивен съдебен акт, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994г. /отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Изразените от отделни съдии на ВКС особени мнения в тълкувателните решения не представляват задължителна за съдилищата по смисъла на чл. 130, ал. 2 ЗСВ и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съдебна практика. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 3/2009г. от 19.07.2010г. по тълк. дело № 3/2009г. на ОСГК на ВКС при действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, респ. за необходимите приложения по чл. 128 ГПК и на установения принцип на служебното начало с чл. 7, ал. 1 ГПК, неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС, е основание за нейното връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. В настоящия случай като е констатирал, че са дадени указания и е предоставен срок за вписване на исковата молба, който е продължен с определение от 09.11.2012г., като ищцата е предупредена, че при неизпълнение на указанията производството ще бъде прекратено, и е направил извод за правилност на първоинстанционното определение, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен, тъй като определение от 09.01.2013г. по ч. гр. дело № 29/2013г. на Окръжен съд Бургас е неотносимо към конкретния случай – посочения съдебен акт е постановен във връзка със заявени претенции за връщане на неправомерно задържани от ответника вещи, т. е. за ревандикация или за осъждането на ответника да заплати тяхната равностойност, докато настоящото дело е във връзка с искове по чл. 135 ЗЗД и чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Формулираният от касатора въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона, защото разглеждането му не би допринесло за промяна на създадената съдебна практика, нито за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, нито би спомогнало за развитие на правото по смисъла на т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2807 от 21.12.2013г. по ч. гр. дело № 4204/2013г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.