О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
гр. С., 26.04.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 1616 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 18.10.2010 год. по гр. д. № 587/2010 год. Русенският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 19.05.2010 год. по гр. д. № 6900/2009 год. на Р. районен съд, с което е отхвърлен предявения от Х. М. К. от[населено място] против Х. М. Г. от с. гр. иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване частта от постройката в размер на 10 кв. м., която ползва за склад, намираща се в собственото му дворно място, представляващо УПИ. в кв. 70, образувано от ПИ. по плана на[населено място], с която му пречи да упражнява правото на ползуване върху собствения си имот и да си построи телена ограда, граничеща с неговия имот.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ищецът Х. К., чрез пълномощника му адв. М., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът иска неговата отмяна и вместо това предявеният иск бъде уважен или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав. Претендира и заплащане на направените по делото разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът счита, че произнасянето на въззивния съд по релевантния за спора материалноправен въпрос за придобиване право на собственост върху сградата на основание давностно владение, основано на предварителен договор за продажба и присъединяване на владение е в противоречие с представената съдебна практика, обективирана в посочените и приложени съдебни решения. Поставя се и процесуалноправен въпрос за необсъждане на писмено доказателство, установяващо извънсъдебно признание на ответника на неизгоден за него факт, което отново е в противоречие на представената съдебна практика в тази насока. Последното дава основание да се квалифицира поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а не по т. 1.
Съображения за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са изложени.
Ответникът Х. Г., чрез пълномощника му адв. К., оспорва наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и моли въззивното решение да не се допуска до касационно обжалване, както и да му се присъдят направените съдебни разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният негаторен иск е отхвърлен, въззивният съд приел, че по делото ищецът не е установил ответникът да му пречи да ползува в пълен обем собственото си дворно място, представляващо УПИ. , в който се намира жилищната сграда от 42 кв. м., за която се легитимира като собственик ответникът. Съдът приел, че последният е владял постройката от закупуването й с предварителния договор от 2001 год., както и че от влизане в сила на регулационния план от 1976 год. фактическото положение в двата съседни парцела, образувани от един имот, не е променяно, включително и относно местоположението на жилищната сграда. Въз основа на тези съображения споделил правните изводи на първоинстанционния съд относно легитимацията на ответника за собственик по давност на процесната сграда, съгласно нот. акт, вписан с № 99/2009 год., както и за липса на неоснователни действия от негова страна да е предизвикал това състояние в имота на ищеца.
Следователно, въпросът за придобивната давност вследствие осъществявано владение е обсъждан, доколкото е прието от съда, че този придобивен способ е налице за легитимацията на ответника за собственик на намиращата се в имота на ищеца сграда.
Макар и да е приел, че ответникът е собственик на сградата, този въпрос не е обусловил извода за неоснователност на иска по чл. 109 ЗС, тъй като релевантен за него е липсата на доказателства за извършването от ответника на действия, респ. бездействия, или поддържане на такова състояние, които пречат на ищеца да ползува пълноценно своя имот. Именно поради липсата на такива доказателства въззивният съд приел иска по чл. 109 ЗС за неоснователен, а не поради това, че ответникът е собственик на сградата, тъй като предмет на делото не е спор за собствеността й.
В представените решения №№ 1527 по гр. д. № 729/94 год. ІV г. о. на ВС и 2384 по гр. д. № 1816/69 год. І г. о. на ВС е прието, че владението на основание предварителен договор не може да обоснове добросъвестност, който въпрос обаче е неотносим към предмета на спора по настоящето дело. Т. е и решението № 555 по гр. д. № 2052/68 год. на І г. о. на ВС относно присъединяване на владение по чл. 82 ЗС, тъй като и този въпрос не е относим към предмета на делото по предявения негаторен иск, който е отхвърлен поради липсата на доказателства относно това ответникът да пречи на ищеца да ползува в пълен обем собственото си дворно място. Общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – материалноправният или процесуалноправен въпрос е този, който е включен в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му, както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Тези правни въпроси трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, а не изобщо /за правата на страните върху постройката, които не са предмет на спора/, поради което и формулираните от касатора въпроси за давността и присъединяването на владение не са релевантните, тъй като предмет на делото не е спор за собствеността върху жилищната сграда, а твърдяно неоснователно действие от ответника, което пречи на ищеца и същият иска неговото преустановяване. Произнасянето на въззивния съд по въпроса за предпоставките на иска по чл. 109 ЗС е съобразен с трайно приеманото в съдебната практика по приложението на тази разпоредба становище, че определящо е дали и с какво ответникът по този иск пречи на собственика или ограничава възможността му спокойно да осъществява правото си на собственост. Поради липсата на доказателства в тази насока и предявеният иск е отхвърлен.
Оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при обсъждането и преценката на доказателствата в тяхната съвкупност представлява касационно основание за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което и не може да обоснове наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и представената в тази насока съдебна практика е неотносима.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за наличието на което липсват каквито и да било доводи в изложението на касатора, поради което и горните съображения обосновават извод за липсата на поддържаните основания за касационно обжалване. С оглед този изход на настоящето производство касаторът следва да заплати на ответника направените разноски в размер на 100 лв., заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 417 от 18.10.2010 год. по гр. д. № 587/2010 год. по описа на Р. окръжен съд, по подадената от Х. М. К. от[населено място], чрез адвокат А. М., касационна жалба против него.
Осъжда Х. М. К. да заплати на Х. М. Г. направените в настоящето производство разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: