6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
гр. София, 27.06.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2177 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1338 от 13.06.2017г. по гр.д. № 2206/2016г. на Софийски апелативен съд, 1 състав, с което, след отмяна на решение № 1201 от 09.02.2016г. по гр.д. № 14619/2013г на СГС, І ГО, 14 състав, касаторът е осъден да заплати на [фирма] на основание чл.208 КЗ /отм./ във връзка с чл.17 и сл. от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) застрахователно обезщетение в размер на 110 918,52 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.10.2013 до окончателното и изплащане, и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първата инстанция в размер на 4 780,36 лева и разноски за въззивната инстанция в размер на 2 295,33 лева. С въззивното решение [фирма] е осъден да заплати на [фирма] на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК разноски за първата инстанция в размер на 71,46 лева и за въззивната инстанция в размер на 71,46 лева, а [фирма] е осъдено да заплати на адв. К. И. адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 3 847,90 лева и за въззивната инстанция в размер на сумата 3 847,90 лева.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че в конкретния случай се касае за застраховка по чл.215 КЗ /отм./ и поради това се прилагат правилата на глава деветнадесета от КЗ /отм./, докато в случая касаторът е застраховател по застраховка „Отговорност на превозвача”, която според практиката на ВКС е вид застраховка „Гражданска отговорност” и по отношение на нея следва да намерят приложение правилата на глава двадесета от КЗ /отм./. Счита, че дадената от съда неправилна квалификация е довела и до неправилно приложение на материалния закон. Счита за необоснован извода на въззивния съд, че фактът на плащане от страна на ищеца на обезщетение за причинените вреди е установен, като в противоречие със съдопроизводствените правила този извод е основан единствено на твърдения на ищеца и на изходящи от него документи. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обосновава наличие на основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК / в редакцията им преди изм.- ДВ, бр.86 от 2017г./, като сочи следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1. Какъв вид представлява застраховката „Отговорност на превозвача за вреди”? При предявен иск от превозвача-делинквент срещу застрахователя по застраховка „Отговорност на превозвача за вреди” следва ли да се приложи глава Д. „Застраховане на гражданската отговорност” от КЗ /отм./? Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с решение № 27 от 29.07.2016г. по т.д. № 2415/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 214 от 29.05.2014г. по т.д .№ 992/2012г. на ВКС, ТК, І т.о. – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
2. Допустимо ли е при формиране на вътрешното си убеждение съдът да се позовава на догадки на вещото лице по въпрос, който не е включен в експертизата?
3. Допустимо ли е съдът да кредитира изложеното в мотивите на експертизата, когато същото не се отнася до въпроса, по който е допусната експертизата?
4. Допустимо ли е плащане на сумата 57 765 евро да бъде установявано в процеса чрез частен договор, при положение, че съгласно чл.3, ал.1, т.2 Закона за ограничаване на плащанията в брой плащането по такъв договор следва да се извършва по банков път?
5. Представлява ли нарушение на принципите на състезателното начало и равенство на страните в процеса поведението на съда, изразяващо се в приемане за установени изложените от ищеца факти, на които същият установява своя иск, при положение, че съдът е направил този извод, кредитирайки единствено документи, които са изходящи от ищеца?
6. Допустимо ли е страна в процеса да доказва твърденията, на които основава исканията си, чрез документи, които са съставени от нея?
7. Достатъчно ли е признание на факт, направен от лице, което не е страна в процеса, за да бъде приет за доказан същият факт при условията на пълно доказване?
8. След като в чл.228 КЗ /отм./ законодателят е приел, че спогодба между застрахования делинквент и увредения има действие за застрахователя, само ако той одобри спогодбата, то допустимо ли е застрахованият в хода на процеса да доказва настъпване на факти, посочени в същата спогодба, единствено чрез предоставянето й като писмено доказателство по делото?
Като излага съображения за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила, касаторът поддържа, че по посочените въпроси е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Б. Г. С. като [фирма], представляван от адв. К. И., оспорва касационната жалба. Възразява, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като формулираните въпроси представляват доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, както и не са налице сочените допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение и да уважи частично предявения иск, е приел за установено, че между страните е бил сключен договор за застраховка „отговорност на превозвача на товари по шосе” при Общи условия, съгласно които застрахователят покрива отговорността на превозвача за цялостна или частична повреда на стоката в чужбина, съгласно раздел ІV от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), освен в случаите на изключени рискове, описани в ОУ, както и че застрахованият е бил страна по сключен договор за международен автомобилен превоз, по силата на който той носи отговорността на превозвач за цялостната поведа на стоката от момента на приемането й за превоз до момента на доставянето й. Въззивният е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено, че на 06.11.2010г. е настъпила цялостна повреда на превозваната от застрахования стока, обезщетение за която в размер на сумата 57 765 евро той е заплатил на съконтрахента си по договора за автомобилен превоз на стоки от [населено място], Република България до мястото на доставка на стоката в Република Италия. Посочил е, че плащането от превозвача на обезщетение за цялостно повредената стока се установява не само от обсъдения договор, подписан на 07.05.2012г. между него и дружество S.I.T.T.A.M. – S.r.i. ( [фирма]), въз основа на който на 22.05.2012г. е била издадена фактура за сумата 57 756 евро, но и от обстоятелството, че това плащане е било предшествано от размяна на коеспонденция за заплащане на обезщетения за цялостно повредената стока първо на товародателя /изпращача на стока/, след това на неговия застраховател, след това на спедитора, който пък е получил обезщетение от въззивника – превозвач. С оглед на това е достигнал до извод за настъпване на покрития риск в сключения между страните договор за имуществена застраховка „отговорност на превозвача на товари по шосе”, обуславящо ангажиране на отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение.
Въззивният съд е обсъдил заключението на съдебнотехническата експертиза и е приел, че застрахованият е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие на 08.11.2010г. или в рамките на уговорения в ОУ по застрахователния договор седемдневен срок. Счел е за неоснователно и възражението на застрахователя за непредставяне от застрахования на документи по чл.14, ал.3, б. „б” и „е” от ОУ по застраховката, като е приел, че въз основа на представените доказателства се установява, че застрахованият е представил всички документи, изисквани от застрахователя с уведомление № 7219/28.03.2012г.
Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на застахователя за погасяване по давност на правото на иск за обезщетение, тъй като разпоредбата на чл.32 от Конвенцията и предвиденият в т.1 от същата едногодишен давностен срок не е приложим към изплащане на застрахователно обезщетение по сключената между страните имуществена застраховка.
Въззивният съд е приел за основателни възраженията на застрахователя за намаляване на застрахователното обезщетение със сумата 400 лева – уговореното самоучастие на застрахования и със сумата 1 600 лева – неплатената четвърта разсрочена вноска от застрахователната премия.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.
Първият формулиран материалноправен въпрос е свързан с квалификацията на предявения иск и с приложимите разпоредби на КЗ /отм./. По начина, по който е поставен, въпросът не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. За да достигне до крайния си извод за настъпване на покрит риск по сключения между страните договор и за наличие на основания за заплащане на застрахователно обезщетение, въззивният съд е обсъдил наличието на предпоставките, предвидени в сключения договор за застраховка и ОУ към него и в раздел ІV от Конвенцията CMR, а не е обсъждал наличието на фактическия състав на чл.208 КЗ /отм./. Поради това въпросът не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Останалите поставени въпроси не съответстват на данните по делото и на мотивите на въззивния съд. Изводът на въззивния съд за доказаност на извършеното от застрахования плащане на обезщетение за настъпила цялостна повреда на превозваната от него стока в размер на 57 765 евро е основан на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, а не на „догадки” на вещото лице и на изложеното в консативната част на експертизата или на кредитиране единствено на документи, изхождащи от ищеца или на признание на факт, направено от трето лице. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд представлява оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, което не може да обоснове допускане на касационно обжалване на решението. Формулираният четвърти въпрос не е релевантен, тъй като в случая не е налице плащане в брой на дължимото от застрахования превозвач обезщетение за настъпилата повреда на превозваната стока, а е налице погасяване чрез прихващане на задължението му за заплащане на това обезщетение. Не е релевантен и последният въпрос, тъй като въззивният съд не е достигнал до крайния си извод за основателност на предявения иск въз основа на спогодба между застрахования делинквент и увреденото лице, а въз основа на ангажираните по делото доказателства за настъпване на покрит риск по договора за застраховка. Не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като касаторът само се е позовал на законовата норма, но е не изложил съображения защо счита, че отговорът на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1338 от 13.06.2017г. по гр.д. № 2206/2016г. на Софийски апелативен съд, 1 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: