О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
София, 29.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 294 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Л. Т. против решение № 666 от 22.12.2011г. по гр.д.№ 1084/2011г. на Русенски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1427 от 15.07.2011г. по гр.д.№ 5901/2010г. на Русенски РС, с което е отхвърлен предявеният от нея иск за делба против Д. Ц. Г. и М. Д. Г. по отношение на апартамент, представляващ реален дял, със застроена площ на апартамента 66 кв.м с югозападно изложение, на първия етаж на масивната двуетажна жилищна сграда с идентификатор 63427.2.1577.1, застроена в дворно място с идентификатор 63427.2.1577 в [населено място] [улица], заедно с маза под кухнята и ? ид.ч. от тавана, стълбището за тавана и от коридора-входа откъм ул.”А., заедно с 60/364ид.части от общите части на сградата и от правото на собственост на дворното място
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 7 от ЗВСОНИ и чл. 79 от ЗС за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в не отчитане на пределите на силата на пресъдено нещо и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1 относно последиците при предявен иск по чл. 7 от ЗВСОНИ в идеална част, но при прогласена нищожност на цялата сделка с влязло в сила решение,. възниква ли съсобственост между частично реституирания собственик и третото лице, купило от държавата със сделка, която е прогласена за нищожна, нереституираната идеална част става ли държавна собственост. По този въпрос се твърди противоречие с с ТР № 1/1995г. с Р № 187/16.04.2009г. по гр.д.№ 1577/2008г. на ВКС ІІ гр.о., Р № 405/16.05.2000г. по гр.д.№ 1556/1999г. ІV гр.о. Р № 36/01.02.2012г. по гр.д.№ 211/2011т. на І гр.о. Ако се приеме, че нереституираната част е останала държавна собственост, може ли тя да се придобие по давност и опровергава ли се анемуса за своене, ако се подаде заявление за получаване на компенсаторни бонове като обезщетение след уважаване на иск по чл. 7 от ЗВСОНИ.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като е налице съдебна практика и в противен смисъл. Позовават се на Р № 448 от 22.06.2010г. по гр.д.№ 572/2009г. на І гр.о. на ВКС и определение № 193, от 18.05.2011г. по ч. гр.д.№ 8/2011г. на ВКС ІІ гр.о. по чл. 274, ал.3,т.1 от ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е иск за делба от касаторката Т. С Решение № 267 от 27.11.1992г по гр.д.№ 1229/92 по описа на Р., изменено с Решение № 120 от 05.03.1993г по гр.д.№ 123/93 по описа на Р. по иск, предявен от Г. Г. М., като наследник на Г. С. М., починал на 05.11.1944г. е прогласена нищожността на сделката по НА № 88,т.ІV, н.д.№ 1253/1966г на Русенския нотариус, с която Д. “В.” Р. продава на З. И. Д. /съпруг на касаторката/ процесния апартамент и е възстановено правото на собственост на ищеца Г. М. върху ? ид. част от същия имот. С Решение № 1152 от 24.11.1993г по гр.д.№ 565/93 по описа на ВКС е оставена без уважение молбата на ответницата по иска по чл. 7 от ЗВСОНИ П. Т.. за отмяна на влязлото в сила решение на Р. и Р. и за преглед по реда на надзора като неоснователна. В мотивите на решение № 1134/1999г. по гр.д.№ 246/1999г. по молба за тълкуване на решенията по иска по чл. 7 от ЗВСОНИ, ВКС изрично е посочил, че собственик на другата ? ид.ч. е П. Т.. В производството по този иск е участвала държавата като ответник. Областната администрация е съставила акт за частна държавна собственост, с който е актувала нереституираната ? ид.ч. от двуетажната сграда, в която на първия етаж се намира процесното жилище. С н.а. № 109,т.1 от 06.07.2005г. наследниците на реституирания собственик са продали възстановената им ? ид.ч. от апартамента на М. Д. Г. и Д. Ц. Д.. Те са предявили иск по чл. 108 от ЗС и той е уважен за целия апартамент поради това, че тя била трето лице за съсобствеността. С влязло в сила решение по гр.д.№ 1991/2001г. На Русенски РС е признато за установено по отношение на наследници нареституирания собственик, че е погасено изпълнителното основание по иска по чл. 108 от ЗС, съединен с иска по чл. 7 от ЗВСОНИ. След уважаване на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ, ищцата е заявила искане за компенсаторни записи и иск за установяване, че държавата не е собственик на ? ид.ч. от имота, но решението по него не е влязло в сила.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд. е приел, че ищцата не е съсобственик на процесния имот нито на основание покупко-продажба, частично обявена за нищожна, нито на основание давност, защото не може да се придобие по давносст държавен имот и защото с подаване на заявление за компенсаторни записи е признала, че няма анимус.
По първия поставен въпрос с Р № 36/01.02.2012г. по гр.д.№ 211/2011т. на І гр.о.при разрешаване на спора за предаване на владението върху друг апартамент от същата сграда, находящ се на втория етаж е прието, че когато иска по чл.7 от ЗВСОНИ е уважен за съответната идеална част на предявилото го лице, за останалата идеална част от имота, купувачът по оспорения договор запазва правата си и макар договорът да е обявен за нищожен изцяло, тази нищожност не рефлектира върху патримониума на държавата-продавач, защото идеята на законодателя не е да връща в патримониума на държавата имотите по чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ. Ако част от наследниците не предявят иск по чл. 7 от ЗВСОНИ, за техните идеални части сделката остава в сила.
С Р № 448 от 22.06.2010г. по гр.д.№ 572/2009г. на І гр.о. на ВКС не е посочено на какъв въпрос се дава отговор, но е прието, че не може да се пререшава въпроса дали сделката е нищожна след уважаване на иск по чл. 7 от ЗВСОНИ. Определение № 193, от 18.05.2011г. по ч. гр.д.№ 8/2011г. на ВКС ІІ гр.о. по чл. 274, ал.3,т.1 от ГПК е в същия смисъл. С тези актове обаче не се дава отговор на поставения въпрос чия собственост остава частта, която не е била предмет на този иск по чл. 7 от ЗВСОНИ. Затова те не формират противоречива съдебна практика с цитираните по-горе решения.
Или в обобщение следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси, по които изводите в него противоречи на влезли в сила решения, вкл. и по чл. 290 от ГПК
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 666 от 22.12.2011г. по гр.д.№ 1084/2011г. на Русенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от П. Л. Т..
Указва на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При непредставяне, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: