2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 411
гр.София 30.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2334 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. М. А. срещу въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В въззивен състав от 07.07.2015г. по гр.д.№ 17540/2014г.
Ответницата С. Л. К. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 58 състав № ІІ-58-71 от 21.07.2014г., по гр.дело №48721/2010г. по допускане на делбата между бившите съпрузи Е. М. А. и С. Л. К. на джип „Г. Ч.”, с рег. [рег.номер на МПС] при равни права – по ? ид.ч. Въззивният съд е приел, че след като в споразумението по чл. 51 СК съпрузите са се договорили, че придобитите по време на брака вещи остават в обикновена съсобственост, в делбения процесс не може да се прави възражение, че имотът е индивидуална собственист на съпруга. Одобреното от съда споразумение има характер на спогодба, която урежда отношенията между страните и докато тя ги обвързва, никоя от тях не може да претендира, че отношенията са различни от тези, които прогласява спогодбата.
Правният въпрос, поставен в изложението за допускане на касационното обжалване „Би ли могло споразумението по чл. 51 СК което макар да има договорен характер да има вещнопрехвърлителен ефект по отношение на леките автомобили, за които има специфични правила за прехвърляне” е разрешен със задължителна съдебна практика – по чл. 290 ГПК – решение № 755 от 11.07.2011 г. по гр. д. № 27/2010 г. на ВКС, I г. о. в смисъла, в който се е произнесъл въззивния съд, а цитираното от касатора определение по чл. 288 ГПК не представлява съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК според разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК.
Правният въпрос дали когато в споразумението по чл. 51 СК не са определени квотите в идеална съсобственост, може да се претендира частична или пълна трансформация е неотносим за разглеждания случай, защото в отговора на исковата молба, с подаването на който настъпва преклузията на чл. 133 ГПК съделителят Е. М. А. не се е позовал нито на пълна, нито на частична трансформация , а е възразил, че вещта е придобита по време, когато страните са били във фактическа раздяла.
Правният въпрос за значението на трайното и необратимо разкъсване на брачната връзка между съпрузите /фактическа раздяла/ за придобитите в този период движими вещи и по-специално лек автомобил , също не е обуславящ за делото поради посоченото по първия въпрос относно задължителната съдебна практика за правното действие на споразумението по чл. 51 СК, засягащо имуществените последици за развода.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото , на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата следва да се присъдят поисканите разноски за касационното производство в размер на 500 лв., представляващи платено възнаглаждение за адвокатска защита.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В въззивен състав от 07.07.2015г. по гр.д.№ 17540/2014г.
Осъжда Е. М. А. да заплати на С. Л. К. сумата 500 лн. /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: