5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София, 08.06. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1349 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1881 от 18.ІІ.2014 г. на гражданина на Руската федерация В. Д. Архангельский, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК, против решение № 2226 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 2.ХІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 3151/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение 2657 на СГС, ГК, с-в І-20, от 10.ІV.2013 г. по гр. дело № 11995/2010 г.: за допускане изпълнението му на територията на Република България на решение на районен съд в С. П. от 24.VІІІ.2009 г. по дело № 2-3014/09 г., с което настоящия касатор е били осъден, солидарно с [фирма] и Застрахователното дружество [фирма], да заплати на „Банка С. П.” ОАД сума в размер на 387 603 129.96 рубли (триста осемдесет и седем милиона шестстотин и три хиляди сто двадесет и девет рубли и деветдесет и шест копейки) и 20 000 рубли държавна такса и съответно 5 550 лева държавна такса, платима по с/ка на СГС за това производство по чл. 117 и сл. КМЧП.
Оплакванията на касатора В. Д. Архангельский са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъдела отхвърлена исковата молба на ищцовата Банка и да се откаже признаването и допускането на изпълнението на постановеното срещу него осъдително решение на Петроградския районен съд от 24.VІІІ.2009 г. по дело № 2-3014/09 г. на територията на Република България.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК В. Д. Архангельский обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на състави от неговата гражданска колегия: Решение № 101/9.ІІ.2010 г. на ІІІ-то г.о. по гр.д. № 919/09 г., както и решение № 248/26.Х.2012 г. на ІІ-ро г.о. по гр. дело № 241/2012 г., по три материално- и процесуалноправни въпроса, „за които е необходимо върховната касационна инстанция да се произнесе”. Същите въпроси били разрешавани противоречиво от съдилищата /Р. № 101/9.ІІ.2010 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС по гр.д. № 919/09 г., постановено по реда на отменения процесуален закон/, а и се явявали от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези въпроси са следните:
1./ Дали е приложима разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КМЧП в случаите на процедура по екзекватура на чуждестранни съдебни решения от Руската федерация, условията за признаване на които са уредени в Договор за правна помощ между двете страни, имайки предвид текста на договора и по-специално разпоредбата на чл. 50, т. 3 от същия?;
2./ При какви условия и след каква преценка е възможно субсидиарното прилагане на текстове от КМЧП за отношения, регулирани с международен договор за правна помощ, който е в сила за Република България, предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 1 КМПЧ?;
3./ В случай, че разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КМЧП е приложима за процедурата за признаване и допускане на чуждестранни съдебни решения (в случая на Руската федерация), същата освобождава ли решаващият български съд от задължението да направи служебна проверка за наличие на основанията за отказ/допускане на екзекватура на решението, предвидени в Договора за правна помощ/КМЧП?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация Открито акционерно д-во „Б. С.-П.” със седалище в същия град, „Малоохотинский проспект” # 64, корпус „А”, писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС касационната жалба на гражданина на Руската федерация В. Д. Архангельский ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е била допусната екзекватура на постановено от съд в [населено място]-П. (Петроградски районен съд) осъдително решение срещу настоящия касатор, съставът на САС е приел, че в случая е приложим договорът за правна помощ между Република България и Руската федерация – (в сила от 18.І.1976 г. като ”Договор между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела” – бел. на ВКС), че неговите разпоредби /чл.чл. 48 и 49/ имат приоритет пред тези на КМЧП, но също и че между разпоредбите на този договор и кодекса не се констатира наличието на противоречия. С решение № 101/9.ІІ.2010 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК (отм.) по гр. д. № 919/09 г. е било прието, че разпоредбите на КМЧП не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установени в международен договор в сила за Република България и поради това разпоредбите на кодекса следва да се прилагат субсидиарно относно неуредените с договора въпроси. Докато с решение № 248/26.Х.2012 г. на ІІ-ро г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от сега действащия процесуален закон по гр. д. № 241/2012 г., се приема, че в приложното поле на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 КМЧП – признаване на чуждестранни съдебни решения по реда на самостоятелно производство пред съда и инцидентно признаване на тези решения по чл. 118, ал. 1 КМЧП от органа, пред който се представят, са тези чуждестранни съдебни решения, за които липсва уредба за признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове в общностното право, международен договор или друг закон”.
Не се констатира противоречие между двете решения на отделни състави от ГК на ВКС, от които едното, постановено по реда на отменения на процесуален закон, а другото – по реда на чл. 290 от сега действащия ГПК в сила от 1.ІІІ.2008 г. при решаването на правния въпрос, че наличието на действащ международен договор за правна помощ дерогира в процедурата по екзекватура на чуждестранно решение приложението на КМЧП. Няма такова противоречие обаче и между горепосочените две решения на ВКС, от една страна, и атакуваното в настоящето касационно пр-во въззивно решение – от друга. Напротив, извършеното от САС позоваване на разпоредби от КМЧП е само дотолкова, доколкото във въззивната жалба на руския гражданин В. Д. Архангельский е бил инвокиран довод, че: „Признаването и допускането на изпълнение на това решение е възможно само ако са спазени изискванията на чл. 117 КМЧП и действащия между Република България и Руската федерация договор за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела (Договора за правна помощ или Договора). В настоящия случай това не е така. Противоречието с изискванията на съответните разпоредби на горните актове е факт”. Последната констатация налага извод, че мотивът за евентуално субсидиарно приложние на разпоредби от КМЧП към случаи на екзекватура на чуждестранно решение, за което има сключен международен договор за правна помощ за същата категория дела, не представлява правен въпрос, който да е бил от значение за изхода по конкретното дело, а само отговор на несъстоятелния довод на настоящия касатор /в процесуалното му качество на въззивник/ за „едновременната” приложимост и на Договора, и на съответните разпоредби в КМЧП. Ето защо, предвид изцяло хипотетичния характер на формулираните от В. Д. Архангельский три правни въпроса и при съобразяване на т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.- досежно това кой правен въпрос следва да се счита релевантен за изхода по конкретното дело, достъпът на атакуваното решение на САС по гр.д. № 3151/2013 г. до касационен контрол ще следва да бъде отказан.
В заключение, при този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация открито акционерно д-во искане по чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на руския търговец сума в размер на 3 500 евро /без вкл. ДДС/, представляваща равностойността на направените от последния разноски за възнаграждението на един негов адвокат от съответното софийско адвокатско д-во.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2226 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 2.ХІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 3151/2015 г.
О С Ъ Ж Д А гражданина на Руската федерация В. Д. Архангельский, роден на 23.V.1975 г. и притежаващ паспорт 63, № 4973576 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на откритото акционерно дружество „Б. С.-П.”със седалище и адрес на управление в Руската федерация, [населено място]-П., „М., СУМА в размер на 3 500 (три хиляди и петстотин) евро (без вкл. ДДС), представляваща разноски /платени държавна такса и хонорар за един негов адвокат от софийското адвокатско д-во „М.&Д.”/ за настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК, съгласно приложените Списък по чл. 80 ГПК и ф/ра № [ЕГН]/28.ІІІ.2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2