О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
[населено място], 09.08.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четвърти август две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №326 по описа за 2011 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. П. И. от [населено място], срещу определението от 14.04.2011г. по в.ч.гр.д.№679/2011г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено определение от 31.01.2011г. по гр.д.№5540/2010г. на Районен съд-Варна, с което е оставено без уважение искането на Е. П. И. за освобождаване от внасянето на държавна такса за въззивното обжалване.
Ответника по частната жалба Х. С. П. счита частната жалба за основателна.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането на Е. П. И. за освобождаване от внасянето на държавна такса за въззивното обжалване на постановеното решение, с което е уважен предявения от нея частичен иск за заплащане на компенсаторно обезщетение за неизпълнението на натуралното й задължение по сключения договор за придобиване собствеността върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Съдът е приел, че ответницата разполага с имущество и доходи, които биха позволили заплащането на дължимата такса.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, сочи, че въпросът за критериите за освобождаване от такси и разноски по производството по делото на основание чл.83, ал.2 от ГПК, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, и по приложението й е създадена съдебна практика, която не се нуждае от промяна, напр. Определение № 567 от 29.10.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 547/2009 г., III г. о., ГК, с което е прието, че при произнасянето по молбата следва да бъдат преценявани критериите по чл.83, ал.2 от ГПК, които включват материалното и имуществено състояние състояние на лицето, неговото семейно положение, здравословното състояние, трудова заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства, отсосими към възможността му да заплати дължимите такси и разноски по производството по делото. Въпрос на фактическа преценка на съда, при спазване на тези критерии, е да приеме за установено дали лицето има или няма достатъчно средства да заплати таксите и разноските.
Предвид изложеното касационно обжалване не следва да бъде допуснато
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 14.04.2011г. по в.ч.гр.д.№679/2011г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено определение от 31.01.2011г. по гр.д.№5540/2010г. на Районен съд-Варна, с което е оставено без уважение искането на Е. П. И. по чл.83, ал.2 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: